Състояние на увредена функция на тялото или част от него. Болестта се характеризира със структурни и функционални отклонения, които могат да бъдат качествени, количествени или и двете. Етиологията на болестта представлява проучване на причината за заболяването, което включва класификация на факторите, включително алергия, инфекция, околна среда, генетично предразположение, нараняване и хранене. Болестта може да предизвика единични или многобройни въздействия; многобройните въздействия, предизвикани от един и съущ болестен процес се наричат синдром. Класификацията на болестите е разнообразна поради броя на тъканите, органите и телесните системи, които биха могли да бъдат засегнати. Измененията на отделната тъкан, орган или телесна система обаче могат да доведат само до определени болестни прояви, свързани с природата на нормалната им функция. Симптомите или последиците от заболяването следователно са специфични за увредената част на тялото. Могат да се отчетат и неспецифични симптоми, но взето отделно, те не биха могли да бъдат свързани убедително с конкретна болест. Следователно за нуждите на диагостиката са важни спектърът от специфични и неспецифични симптоми и последиците от заболяването.