Вземане на малък участък от стомашната лигавица - биопсичен материал. Процедурата се извършва по време на ендоскопия. Тъканта се поставя в специален разтвор (течен или гелообразен), който променя цвета си при наличие на Хеликобактер пилори. Това е така нареченият уреазен тест. Микроорганизмът образуват протеин, наречен уреаза, който превръща уреята (вещество, намиращо се в кръвта и урината и образуващо се при разрушаването на протеините) в амоняк.
Приготвеният разтвор съдържа урея и алкален индикатор. При наличие на Хеликобактер пилори в биопсичния материал, уреята се превръща в амоняк, което води до промяната на цвета на основния индикатор, а тестът се приема за позитивен. В зависимост от приготвения разтвор, резултатът става ясен за период от няколко минути до 24 часа.
Като допълнение на уреазния тест биопсичният материал може да бъде изпратен в патологията и да бъде изследван под микроскоп. Така ще бъдат открити не само причинителя, но и възпалителни промени на стомашната лигавица, наречено гастрит.
Основното предимство на тези изследвания е, че са изключително точни и потвърждават наличието или отсъствието на Хеликобактер пилори по време на теста. Освен това, по време на самата ендоскопия операторът би могъл да види евентуални улцероподобни изменения, предполагайки, че са предизвикани то микроорганизма.
Недостатъкът на биопсичният тест е, че се изисква ендоскопия, но доказването само на Хеликобактер пилори рядко е причина за предприемането на такъв инвазивен тест. Следователно е оправдано взимането на биопсичен материал по време на провеждането на ендоскопски тест.
Също като другите тестове за Хеликобактер пилори, резултатите могат да бъдат опорочени, ако сте приемали медикаменти, наречени H-2 рецепторни антагонисти, които понижават киселинната секреция на стомаха (омепразол, ланзопразол или пантопразол), и потискат развитието на бактерията, без да я унищожават напълно.