Гръбначен стълб, серия от свързани помежду си прешлени, които са дали името на животинското подцарство гръбначни животни. Гръбначният мозък, който е една от главните части на централната нервна система, минава през гръбначния стълб от вътрешната страна на дъгата на всеки прешлен, обграждащ гръбначния мозък. Гръбначният стълб предпазва гръбначния мозък. Гръбначният стълб от вътрешната страна на дъгата на всеки прешлен, обграждащ гръбначния мозък. Гръбначният стълб предпазва гръбначния мозък от увреждане и позволява на животинското тяло да се огъва и обръща; структурата му варира при различните видове животни.
При нисшите гръбначни животни гръбначните прешлени по продължение на цялото тяло си приличат и техните части са слабо свързани помежду си. При по-висшите гръбначни животни прешлените са се видоизменили и съществуват в пет различни вида, които подкрепват различни области на тялото: седем цервикални прешлена (подкрепящи шията), дванадесет торакални (гръдния кош), пет лумбални (долната част на гърба - кръста(, пет сраснали сакрални прешлена (тазов пояс) и каудални (опашни) прешлени, образуващи редуцираната у човека опашна кост. Прешлените са свързани чрез стави един към друг и са подредени по начин, който ограничава движенията на гръбнака по степен и посока. Шийните прешлени могат да се движат напред и назад, а също и да се увиват един спрямо друг. Гръдните прешлени могат да се движат напред и да се усукват един срямо друг в съвсем малка степен, но не могат да се движат назад. Лумбалните прешлени могат само да се свиват и разтягат един спрямо друг в ограничена степен. Гръбначният стълб при хората е конструиран така, че има три обичайни кривини. Шийните прешлени образуват изпъкнала напред извивка, гръдните - извивка назад, а кръстните - извивка напред.