Прешленът е костно образувание, което чрез други такива самостоялтелни прешлени оформя и формира гръбначния стълб. Прешлените са разположени в така наречената медианна равнина, която е под кожата на гърба. Ембрионално прешлените произлизат от гръбната хорда.
Структурата на прешлена е следната:
- Тяло;
- Дъга;
- Странични израстъци;
- Ставни израстъци;
- Бодлест израстък.
Прешленият отвор се загражда от тялото и дъгата, като дъгата е разположена зад него. Всички тези отвори на прешлените образуват гръбначномозъчния канал. Там е местоположението на гръбначния мозък. Прешлените имат връзка помежду си. Те се свързват един с друг с връзки, стави и междупрешленни хрущялни дискове. Така всеки се прикрепя и захваща към другия.
Видовете прешлени са:
- Шийни;
- Гръдни;
- Поясни;
- Кръстцови;
- Опашни.
Гръбначният стълб
Устройството на гръбначния стълб е много сложно, защото е връзка от различни видове прещлени всяка, от които има определена функция. Гръбначният стълб е главна опора на гръбначните видове. Той е съставен от осев скелет, както и хрущялни и костни прешлени. Всеки човек има гръбначен стълб, който наброява 33-34 на брой прешлени. Най-малките прешлени са шийните и те са седем на брой. Първият шиен прешлен наподобява формата на пръстен и се нарича „атлас”. Чрез атлантоокципиталната става свързва гръбначния стълб с черепа. По този начин всеки човек успява да извършва движение с главата нагоре и надолу. Всичко протична именно от този шиен прешлен позволяващ движението. Кимането е ясен пример за успешното и безпроблемно движение на „атласа”. „Аксис” е вторият шиен прешлен чрез него пък става движението на главата наляво и надясно. Така чрез тези два шийни прешлена вашата глава изпълнява движения посочващи четирите посоки – Север, Юг, Изток и Запад. Останалите пет малки шийни прешлени спомагат за въртеливите движения на главата.
Гръдните прешлени са дванадесет на брой. Те са най-слабоподвижни от всички в групата. Те по-скоро служат като „щит” за тялото, тяхното роля е по-скоро на устойчива защита на органите, които се намират зад тях.
Поясните прешлени са най-големи като размер. Това е така заради баланса, движенията и стабилността на всеки един човек. Те спомагат за разпределението на движението от горната част на тялото към долната и обратно.
Кръстцовата кост се оформя от 5 на брой кръстцови прешлена, които са срастнати. Това е една от най-проблемните зони, защото там пада най-голямото натоварване на човешкото тяло. При жените огромните гръдни мускули в много от случаите допринасят за изкривяването на гръбначния стълб и в частност кръстцовата кост.
Опашните прешлени са от 3 до 5 на брой и след 15 годишна възраст те се срастват напълно и образуват опашната кост такава каквато е. Според документални материали за еволюцията, опашната кост при хората е недоразвита. В процеса на еволюция тя е прекъснала своето развитие. При хората са развити много други места и органи, затова ролята на опашната кост е редуцирана.