Музикалната система се нарича група от установени тонове, които се намират в определени съотношения по височина.
Звукоредът представлява сбор от всички тонове на музикалната система, подредени по височина. Нагледна представа за звукореда дава клавиатурата на пианото. При прозвучаването на тоновете, получени от натискането на белтие клавиши в последователен ред нагоре или надолу, се констатира, че всеки осми тон е сходен, като че ли се покрива с онзи, който е взет за пръв. По този начин звукоредът естествено се разделя на няколко групи, съставени от съответно сходни тонове, които периодически се явяват в различна височина. Тези групи се наричат октавови, а тоновете, от които са съставени, получават седем самостоятелни имена, наречени основни степени. Тези наименования на тоновете биват:
слогови: до, ре, ми, фа, сол, ла, си - do, re, mi, fa, sol, la, si;
буквени от латинската азбука: c, d, e, f, g, a, h.
Наименованието до или c е установено да се дава на онзи тон, който се извлича от клавиатурата на пианото от всеки бял клавиш, лежащ непосредствено вляво до първия на двата черни. На следващите по височина тонове се дават съответно останалите наименования.
Слоговите наименования на тоновете са въведени от Гвидо д'Арецо (Guido Aretinus, 995 - 1050) във връзка с неговия метод, наречен солмизация, като средство за усъвършенстване на нотното пеене. Те представляват началните слоеве от първите шест стиха на популярния по онова време химн за Йоан КРъстителя (от П. Диаконус, P. Diaconus), чрез който химн пеещите молят светеца да ги предпази от пресилване на гласа.
Белгиецът Х. Валрант, H. Waelrant (1595), добавил за седмия тон слога си, получен от първите букви на Йоан Кръстителя: Sancte Jochanes. В Англия, Холандия и другаде вместо h за степента си употребяват буквата b.
О. Гибелиус (1659 г.) заменя слога ut с до.
Най-ниската тонова област, употребявана в музиката, се нарича субконтра октава. Най-ниският тон е първата степен на тази октавова група - до от субконтра октава. В клавиатурата пианото субконтра октава се явява непълна, степените до, ре, мни, фа сол липсват. Налице са само последните две степени на тази октава - ла и си.
За означение степените на различните октавови групи се използват определени съкращения. Така степените от субконтра октава се означават с големи латински букви или слогове и малка цифра 2 долу вляво от буквата или слога. Освен чрез цифрата 2 степените от субконтра откава се означават, като под съответната буква или слог се добавят две къси хоризонтални линийки.
Следващата по височина октавова груап е контраоктава. Степените ѝ се означават с големи букви или слогове и индекс 1 долу вляво от буквата или слога. Освен чрез цифрата 1 степените от контра октава се означават, като под съответната буква или слог се добави една къса хоризонтална линийка.
Непосредствено следващата по-висока октава се нарича голяма октава. Степените ѝ се означават с големи букви или слогове.
Малката октава се намира в клавиатурата на пианото непосредствено вдясно от голямата октава. Степените ѝ се означават с малки букви или слогове.
Следващата по-висока октава се нарича първа октава. Стгепените ѝ се означават, като към съответната малка буква или слог се прибсави индекс 1 горе вдясно от буквата или слога.
Следната по-висока октава е втора октава. Степените ѝ се бележат с малка буква или слог и индекс 2 горе вдясно от буквата или слога.
Степените на трета октава се бележат с малка буква или слог и индекс 3 горе вдясно от буквата или слога.
Степените на четвърта октава се бележат с малка буква или слог и индекс 4 горе вдясно от буквата или слога.
Последният клавиш от клавиатурата на по-големите пиана и последният тон от звукореда е единственият тон от непълната пета октава - това е дънот до5 или c5 (4096 Hz).
Освен чрез цифрите 1, 2, 3, 4 и 5 степените от първа, втора, трета, четвърта и пета октава се означават, като над съответната буква или слог се добави по една, две, три, четири или пет къси хоризонтални линийки.
От всичко казано дотук се вижда, че звукоредът (клавиатурата на пианото) се състои от седем пълни (контра октава, голяма и малка октава, първа, втора, трета и четвърта октава) и две ненпълни (субконтра и пета) октави. Най-ниският тон е 2C, а най-високият c5.