Полутон е най-малкото разстояние между два тона при съвременния темпериран строй. Темпериран строй или равномерна темперация е музикална система, при която интервалът чиста октава е разделен на 12 еднакви полутона. Създадена е в края на 17-ти век от Веркмайстер И Найдхардт.
Цял тон е разстояние, равно на два полутона. В клавиатурата на пианото полутонове има между ми-фа и си-до, а така също между всеки бял клавиш и съседния му черен. Тъй като думата "тон" се употребява с две значения: 1) като звук с определена височина и 2) като разстояние, равно на два полутона, препоръчва се, когато се говори за "тон разстояние", да се казва "цял тон", "два цели тона" и т.н., вместо "един тон", "два тона" и т.н.
Разновидности на основните степени
Тоновете от черните клавиши на пианото не получават самостоятелни имена, а е прието да се означават като изменение, като алтерация на основните степени. Всяка основна степен освен в основен вид може да се яви чрез изменение още по следните четири начина:
- Повишена с полутон - за целта се използва знакът диез #, който се написва пред съответната нота и означава, че трябва да бъде изпълнен тон, лежащ половин тон по-високо от основната степен, означена с нотата. Думата диез се произнася след името на степента.
- Повишена с два полутона (цял тон) - за целта се изполва знакът двоен диез, който означава, че трябва да бъде изпълнен тон, лежащ един цял тон по-високо от основната степен.
- Понижена с полутон - използва се знакът бемол, който означава, че трябва да бъде изпълнен тон, половин тон по-ниско от основната степен.
- Понижена с два полутона (цял тон) - използва се знакът двоен бемол, който означава, че трябва да бъде изпълнен тон, лежащ един цял тон по-ниско от основната степен.
Освен изброените четири знака за алтерация се употребява и знакът бекар. Бекарът отменя значението както на единичните, така и на двойните диези и бемоли. По този начин той получава значение на:
- единично повишение, когато се появи след бемол.
- двойно повишение, когато се яви след двоен бемол;
- единично понижение, когато се яви след диез;
- двойно понижение, когато се яви след двоен диез.
Зебележка: двойният бекар е излязъл от употреба. Използван е бил след двоен диез и двоен бемол.
При буквеното означение наименованията на изменените чрез знаците за алтерация степени се получават по следните начини:
- при единично повишение (с диез) към буквата за основната степен се прибавя сричката is: cis, dis, eis, fis, gis, ais, his.
- при двойно повишение (с двоен диез) към буквата за основната степен се прибавя isis: cisis, disis, eisis, fisis, gisis, aisis, hisis.
- при единично понижение (с бемол) се прибавя es: ces, des, es, fes, ges, as, b.
- при двойно понижение (с двоен бемол) се прибавя eses: ceses, deses, eses, feses, geses, ases (или asas), heses.
В резултат на единичното и двойното повишение и понижение на основните степени тоновете, извличани от белите клавиши, могат да получат нови степенни наименования. Всяка от седемте степени, има пет разновидности.