Записване на тоновете

Записване трайността на тоновете
Правопис на нотите
Начини за увеличение стойността на нотите: нотните стойности (цяла, половина, четвъртина, осмина и т.н.) се наричат двуделни, защото всяка от тях се дели по на две равни една на друга по-малки нотни стойности. Всяка двуделна нотна стойност може да бъде превърната в триделна, ако след главата на съответната нотна стойност се постави точка. Тази точка означава, че стойността на нотата се увеличава с половина от основната ѝ стойност. Така цялата нота с точка има стойност, равна на цяла + половина, тоест на три половини; половина нота с точка има стойност, равна на три четвъртини и т.н. Ако нотата е написана на някоя от линиите на петолинието, точката се пише не върху линията, а малко по-нагоре, в полето на междулинието. Ако нотата е в междулиние, тогава точката се пише в същото междулиние.

Когато след дадена нота се поставят две точки, то втората точка увеличава стойността на нотата още с половината от стойността на първата точка.

Легатура - ако две еднакви по височина ноти бъдат свързани чрез знака легатура, то втората нота не се изпънява отделно от първата, а се слива с нея, като образува една нова нотна стойност, равна на сбора от стойностите на двете свъраани с легатурата ноти. По същия начин, чрез легатура, могат да бъдат свързвани не само две, а и повече ноти с еднаква височина.
Фермата (корона) - знакът фермата или корона, поставен над или под дадена нота, показва, че стойността на нотата трябва да бъде увеличена, без да е определена степента на това увеличение.
Паузи - пауза е временното прекъсване на звученето. Паузи се наричат и знаците, с които се отбелязват тия прекъсвания. На всяка нотна стойност съответства и пауза. Цялата пауза се използва и като знак, който определя пауза, запълваща цял такт, независимо от неговия размер. Също както нотните стойности, така и стойностите на упаузите могат да бъдат увеличавани посредством точки, написани вдясно от съответния знак за пауза.

Особено делене на стойностите

Деленето на дадена стойност на такъв брой равни части, който не отговаря, не съвпада с броя на частите при естественото ѝ делене, се нарича особено (известно още и като неправилно). Така например особено е деленето на двуделните стойности на 3, 5, 6, 7, 8, 10 ит.н. части, вместо на 2, 4, 8 и т.н., деленето на триделните стойности на 2, 4, 5, 7, 8 и т.н. части, вместо на 3, 6, 12 и т.н., деленето на петделни, седемделни, деветделни и други под стойности на 3, 4, 6 и т.н. части, вместо на 5, 7, 9 и т.н.

Особено на двуделните стойности

триола - получава се, когато дадена двуделна стойност се дели на три, вместо на две равни части. Тя представлява група от три равни стойности със сборна стойност, условно приравнена към две от същия вид. Така, ако трябва цялата нота да бъде разделена на три равни части, пишат се три половини, срещу средната от които се поставя цифрата 3. Това означава, че сборната стойност на тези три половини не се равнява на цяла нота с точка, а на цяяла нота. По същия начин триола срещу половина се записва с тгри четвъртини, триола срещу четвъртина - с три осмини , и т.н. Стойностите в триолата могат а се подлагат на различни ритмични варирания.
Квинтола - получава се, когато дадена двуделна стойност се дели на пет вместо на четири равни части. Тя представлява група от пет равни стойности със сборна стойност, условно приравнена към четири от същия вид. От следния пример се вижда, че квинтола срещу цяла нота се записва с четвъртини, срещу половина нота с осмини и т.н.
секстола - получава се, когато дадена двуделна стойност се дели на шест вместо на четири равни части. По същество тя се покрива или с двойна триола (а)), или с раздробена триола. Секстоала срещу цяла нота се записва с четвъртини, а срещу половина - с осмини и т.н.
Септимола - получава се, когато дадена двуделна с с стойност се дели на седем вместо на четири равни части. Септимолата представлява група от седем равни стойности, със сборна стойност, условно приравнена към четири от същия вид. Септимола срещу цяла нота се записва с четвъртини, срещу половина - с осмини и т.н.
Новемола - получава се, когато дадена двуделна стойност се делиу на девет вместо на осем равни части. Новемолата представлява група от девет равни стойности, със сборна стойност, условно приравнена към осем от същия вид. Новемола срещу цяла нота се записва с осмини, срещу половина - с шестнадесетини и т.н.
Децимола - получава се, когато дадена двуделна стойност се дели на десет вместо на осем равни части.

Особено делене на триделните стойности

Дуола - получава се, когато дадена точкувана стойност се дели на две вместо на три равни части.. Дуолата представлява група от две равни стойности, със сборна стойност, условно приравнена към три от същия вид. Така, ако трябва точкувана цяла нота да бъде разделена на две равни части, вместо на три, пишат се две половини, срещу които се поставя цифрата 2. Това означава, че сборната стойност на тези две половини не се равнява на стойността на цяла нота, а на точкувана цяла нота. По същия начин дуола срещу половина се записва с две четвъртини, дуола срещу четвъртина с две осмини и т.н.
квартола - получава се, когато дадена триделна стойност се дели на четири вместо на три равни части. Квартолата представлява група от четири равни стойности, със сборна стойност, условно приравнена към три от същия вид. Квартола срещу точкувана цяла нота се записва с половини, квартола срещу половина - с точка - с четвъртини и т.н.
Квинтола - получава се, когато дадена триделна стойност е дели на пет вместо на три равни части. Квинтолата представлява група от пет равни стойности, със сборна стойност, условно приравнена към три от същия вид. Квинтола срещу точкувана цяла се записва с половини, квинтола срещу половина с точка 0- с четвътини и т.н.
Септимола, октола, новемола, децимола и уиндецимола се получават като дадена триделна стойност се дели съответно на 7, 8, 9, 1 и 11 равни части вместо на шест.

Записване височината на тоновете

При съвременния нотопис за записване на тоновата височина се използват петолиние, допълнителни линии (спомагателни линии), знаците 8-va и 8-va bassa, ключ и нотни знаци.

Петолиние - както показва самото наименование, се състои от пет успоредни, еднакво отдалечени една от друга хоризонтални линии. Върху тези линии и в образуваните между тях четири междулиния се нанасят нотите, при което височината на тоновете, определени от тези ноти, е в зависимост съответно от мястото им в петолинието,м, тоест колкото по-високо е поставена нотата в петолинието, толкова по-висок е тонът, означен с нея. Петте линии и четирите междулиния се броят отдолу нагоре.

Допълнителни линии (спомагателни линии) - за да може да се увеличи означеният ограниче нброй ноти, се използват така наречените допълнителни или спомагателни линии. Допълнителните линии са къси, успоредни на петолинието линийки, които се пишат над и под петолинието и чийто брой нормално не надвишава пет. Разстоянието между всеки две съседни допълнителни линии трябва да бъде същото, каквото е разстоянието между всеки две съседни линии от петолинието.

Когато допълнителните линии са над петолинието, нотите се пишат въху допълнителните линии или над тях. Когато допълнителните линии са под петолинието, нотите се пишат върху допълнителните линии или под тях.

Знаци 8-va и 8-va bassa

Знакът 8-ва, поставен над петолинието, показва, че нотите, намиращи се в неговия обхват, трябва да се четат една октава по-високо.

Знакът 8-va bassa, поставен под петолинието, показва, че нотите, намиращи се в неговия обхват, трябва да се четат една октава по-ниско. Тези знаци са особено необходими, когато се наложи употреба на повече от пет допълнителни линии.

Когато музикалното произведение се записва на повече от едно петолиние (петолиние, петолинията се свързват с аколада. Аколадата може да има форма на скоба или правя линия.)

Ключ - абсолютната височина на тоновете при нотното писмо може да бъде определена само ако бъде фиксирано мястото на една нота, спрямо която е установяват имената иа на всички останали ноти. Нотният ключ е този знак, чрез който се определят името и октавовата принадлежност на дадена нота. Ключът се поставя в началото на петолинието. Съществуват три основни ключа: сол, фа и до ключ.

а) сол ключ - сол ключ определя мястото на нотата сол от първа октава. Написан на втората линия от петолинието, се нарича виолинов (цигулков) ключ.В миналото сол ключ, под името стар френски ключ, се е пишел на първа линия.
б) фа ключ - фа ключ определя мястото на нотата фа от малка октава. Написан на четвърта линия от петолинието, се нарича басов ключ. В миналкото фа ключ е употребявал и като баритонов ключ, написан на третата линия. Също така в миналото фа ключ се употребявал и под името суббасов ключ (нисък басов, контрабасов или басопрофундо), написан на петата линия.
в) до ключ - до ключ определя мястото на нотата до от първата октава. Този ключ се пише на всяка една от петте линии от петолинието. Според това до ключ може да бъде сопранов - написан на първа линия; мецосопранов - написан на втора линия; алтов - написан на трета линия; теноров - написан на четвърта линия; баритонов - написан на пета линия.

Нотите при този баритонов ключ се пишат и на същите места, както при баритоноия фа ключ. От всички тези пет форми на до ключ в съвременната музикална практика се използвт само две - алтов (при който се нотира за виола и понякога за цугтромбон) и теноров (при който се нотират по-високите тонове за виолончело, цугтромбон, фагот и други). Днешната форма на трите ключа фа, до и сол е произлязла от буквите F, C, G.

До 11 век все още не ем огло да се зафиксира при нотописа точната височина на тоновете. Били използвани знаци, наречениневми, с които е могло да се означи само движението на мелодията нагоре и надолу, като линиите са били все още непознати. Въвеждането на линиите, чрез които става възможно точното записване на тоновата височина, е заслуга на Гвидо д'Арецо. По това време (21 век) линията, фиксираща нотата фа от малка октава, е била оцветявана в червено, а тази, фиксираща нотата до от първа октава - в жълто. С развитието на нотописа цветните линии отпадат, като на тяхно място се появяват днешните ключове до и фа, а по-късно и третият - сол ключ.

Ясно че, разчитането на записаните ноти (по стария начин) е невъзможно, тъй като човешкото око не е в състояние да определи местата на нотите при толкова много линии и междулиния. Чрез различните ключове се отсичат по пет линии, а мястото на ключа върху една от тези пет линии посочва и мястото на нотния знак за определена височина.

Записване силата на тоновете

Динамика е онзи раздел от музикалната теория, който се занимава със силата на тона. Знаците, които се използват за определяе степента на силата и промените в нея, се наричат динамични знаци. Динамичните знаци представляват цели италиански думи, установени техни съкращения или специални графични знаци.

Докъм 1750 г. крайните степени на сила като fff и ppp все още не са били въведени в музикалната практика. Означенията f и p при бароковите концерти са отговаряли на смяната на tutti и solo. За бароковия стил е била характерна и така наречената "ехо динамика" - един епизод във f се повтаря непосредствено в p.

Динамичните промени в музиката се осъществяват по два начина: чрез срещупоставяне на различни степени на сила и чрез постепенен преход от една тонова сила къмдруга.

Записване тембъра на тоновете - става, като се означи видът на инструмента или гласа, от който трябва да бъде изпълнен даден нотен текст. При всяко петолиние тембърът се означава, като след наименованието на дадено произведение се отбележи инструментът или гласът. Така например пише се:

Соната за пиано (тоест тембър на пиано);
Концерт за флейта (тоест тембър за флейта)
Песен за сопран (тоест тембър на сопран) и така нататък.