Инвервал е съотношението между височините на два тона. Интервалът е мелодичен, ако тоновете, които го образуват, прозвучат последователно.
Интервалът е хармоничен, ако тоновете, които го образуват, звучат едновременно.
Основен тон при възходящите и хармоничните интервали е долният (по-ниският) тон, а при низходящите горният (по-високият) тон.
Според броя на степените, включени в даде интервал, той може да бъде:
- прима (включва една степен)
- секунда (включва две степени)
- терца (включва три степени)
- кварта (включва четири степени)
- квинта (включва пет степени)
- секста (включва шест степени)
- септима (включва седем степени)
- октава (включва осем степени)
Често интервалите се означават с цифри, съответстващи на броя на включените степени. Така примата може да бъде означена с цифрата 1, секундата - с 2, терцата - с 3 и така нататък.
Интервалите от прима до октава се наричат прости. Интервали, които обхващат повече от осем степени, тоест по-големите от октава, се наричат сложни или съставни. Така интервал, който съдържа:
- 9 степени ,се нарича нота
- 10 степени, се нарича децима
- 11 степени, се нарича ундецима
- 12 степени, се нарича дуодецима
- 13 степени, се нарича терцдецима
- 14 степени, се нарича квартдецима
- 15 тепени, се нарича квинтдецима
Степенното съдържание на интервалите определя тяхната количествена величина. Интервалите имат и качествена величина.
Що се отнася обаче до тоновото съдържание на тези шест терци, се вижда, че то е различно. Даден интервал, който съдържа определен брой степени, може да има различен тонов обем, тоест различно качество. Тоновото съдържание на интервалите определя тяхото качество. В качествено отношение (тоест според броя на включените цели тонове и полутонове) интервалите биват чисти, големи, малки, увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени. Примата, квартата, квинтата и октавата могат да бъдат: чисти, увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени и никога големи или малки. Останалите интервали: секунда, терца, секста и септима могат да бъдат големи, малки, увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени и никога чисти. Следната таблица показва тоновия обем на чистите и големите интервали:
- Чиста прима съдържа 0 тонове
- Голяма секунда съдържас 1 цял тон
- Голяма терца съдържа 2 цели тона
- Чиста кварта съдържа 2 и половина тона
- Чиста квинта съдържа 3 и половина тона
- Голяма секста съдържа 4 и половина тона
- Голяма септима съдържа 5 и половина тона
- Чиста октава съдържа 6 цели тона (12 полутона)
Тоновият обем на малките интервали е с половин тон по-малък от този на големите, от което следва, че за да се превърне един голям интервал в малък, трябва да се намали тоновият му обем с хроматичен полутон.
Намаляването на обема с половин тон може да се постигне по два начина:
- чрез понижение на по-високия тон на интервала;
- чрез повишаване на по-ниския тон на интервала.
Тоновият обем на увеличените интервали е с половин тон по-голям от този на чистите и на големите, от което следва, че за да се превърне един чист или голям интервал в увеличен, трябва да се разшири тоновият му обем с хроматичен полутон.
Тоновият обем на умалените интервали е с половин тон по-малък от този на чистите и на малките, от което следва, че за да се превърне един чист или малък интервал в умален, трябва да се стесни тоновият му обем с хроматичен полутон.
Двойно увеличените интервали имат обем с половин тон по-голям от обема на увеличените.
Двойно умалените интервали имат обем с половин тон по-малък от умалените.
Сложни интервали
Сложните интервали се разглеждат като прости, които са разширени с чиста октава. Така нотата представлява секунда + чиста октава. Децимата представлява терца + чиста октава. Ундецимата представлява кварта + чиста октава. Дуодецимата представлява квинта + чиста октава и т.н.
Качествената величина на сложните интервали е еднаква с тази на по-малкия прост интервал, който лежи в тяхната основа. От това следва, че нотите имат същите качествени величини като секундите; децимите - като терците, ундецимите - като квартите, дуодецимите - като квинтите, терцдецимите - като секстите, квартдецимите - като септимите и квинтдецимите - като октавите. Същите качествени величини имат и сложните интервали, получени от простите чрез разширение с две или повече чисти октави.
Обръщение на интервалите
Такова изменение на даден интервал, пори което долният тон става горен, а горният - долен, се нарича обръщение. Обръщението се получава чрез пренасяне на долния тон на определен интервал (октава, нота, децима или дуодецима) нагоре или чрез пренасяне на горния тон надолу.
Обръщението на простите интервали на чиста октава става, като долният тон се прехвърли чиста октава нагоре и по този начин се превърне в горен, или като горният се прехвърли чиста октава надолу, превръщайки се в долен. При това обръщение основният интервал се променя както в количествено, така и в качествено отношение.
Количествени промени при обръщението на простите интервали на чиста октава
Сборът от степените на основния интервал на интервала, получен при обръщението, е винаги равен на 9. Така:
- Примата при обръщенито си се превръща в октава (+8=9)
- секундата при обръщението си се превръща в септима (2+7=9)
- терцата при обръщението си се превръща в секста (3+6=9)
- квартата при обръщението си се превръща в квинта (4+5=9)
- квинтата при обръщението си се превръща в кварта (5+4=9)
- секстата при обръщението си се превръща в терца (6+3=9)
- септимата при обръщението си се превръща в секунда (7+2=9)
- октавата при обръщението си се превръща в прима (8+1=9)
Качествени промени при обръщението на простите интервали на чиста октава
- големите интервали при обръщението си се променят в малки и, обратно - малките стават големи
- увеличените интервали стават умаление, и обратно - умалените - увеличени
- двойно увеличените интервали се променят в двойно умалени и, обратно - двойно умалениете, - в двойно увеличени
- чистите интервали при обръщението си не се променят в качествено отношение и остават чисти
Обръщението на сложните интервали става, като единият от двата тона се прехвърли на две или повече октави (долният - нагоре или горният - надолу), или пък едновременно се преместят двата тона - долният нагоре, а пък горният - надолу.
Характер на хармоничните интервали
При едновременното прозвучаване на двата тона на даден интервал може да се получи впечатление нза съгласуваност , за равновесие между тоновете, впечатление за завършеност, устойчивост. В такъв случай хармоничният интервал се определя като консонансен. Дисонансен интервал е този, при който едновременното прозвучаване на тоновете му създава впечатление за несъгласуваност, неравновесие, незавършеност, неустойчивост.
Изолирани от лада, като консонансин интервали се възприемат чистата прима, вкарта, квинта и октава - наречени съвършени консонанси - и големиуте и малките терци и сексти - наречени несъвършени консонанси. Останалите интервали - секунда, септима и всички увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени интервали са дисонансни.
В лада като консонансни се възпориемат само онези интервали, които в дадения момент се явяват съставни на едно и също консонансно (мажорно или минорно) тризвучие.
Енхармонични интервали
Енхармонични интервали са тези, които имат еднакъв тонов обем, а са записани по различен начин и при темперирания строй, вън от лада, звучат еднакво. Различават се два вида енхармонични интервали:
такива, при които в резултат на енхармоническата замяна не се променя количествената и качествената величина на интервала
такива, при които в резултат на енхармоническата замяна се променя количествената и качествената величина на интервала.
Устойчиви и неустойчиви консонансни интервали
Не само енхармоничните интервали от втория вид, а така също и интервалите, записани по един и същи начин, се възприемат различно в зависимост от ладоводо значение на тоновете, образуващи интервала. В този смисъл се разграничават два вида консонансни интервали:
- устойчиви - когато и двата тона, образуващи интервала, са устойчиви тонове от лада;
- неустойчиви - когато единият или двата тона от интервала са неустойчиви тонове от лада
Диатонични и хроматични интервали
Диатонични интервали са тези, които са образувани между степените на диатоничните ладове (натуралния мажор и минор, както и старите ладове). От това следва, че диатонични интервали са следните:
- чистата прима, кварта, квинта и октава
- голямата и малката секунда, терца, секста и септима
- увеличената кварта
- умалената квинта
Всички останали интервали (увеличените - без увеличената кварта, умалените - без умалената квинта, кактол и всички двойно увеличени и двойно умалени интервали) са хроматични.