Често понятията артикулация и фразиране се смесват. Фразиране е логичното разчленяване на различните по големина и значение музикални мисли, а начинът, по който се изпълняват различните тонове, се нарича артикулация. Различават се два начиан на изпълнение на тоновете: свързано и отсечено, както и техните нюанси. Знаците, които показват как трябва да бъдат изпълнени група от тонове или отделни тонове, се наричат знаци за артикулация.
Легато (legato - италиански) показва изпълнение на два или повече тона без паузи между тях. Означава се, освен с думата легато и с дъга или с обърната дъга. При пеенето легатото се постига без прекъсване на въздушната струя, без промяна в напрежението на гласните връзки, така че тоновете да преминават един в друг. По подобен начин се постига легато и при духовите инструменти, където въздушната струя не се прекъсва, а се променят само апликатурата и напрежението на устните. При струнните инструменти легатото се получава, като легатираните тонове се изпълняват на един лък. За постигане на легато при клавишните инструменти е необходимо вдигането на пръста от един клавиш да става в момента, когато се натиска следващият клавиш. Легатисимо изисква възможното най-свързано изпълнение на два или повече тона.
Стакато (staccato - италиански) -означава се освен с думата стакато, и с точки, поставени над съответните ноти. Този знак показва, че тоновете, над които е поставен, следва да се изпълняват ясно отделени, несвързани един с друг, като между тях се получават дори кратки паузи. Стакатисимо изисква още по-кратко, по-остро изпълнение на тоновете. Означава се със специален знак над съответните ноти.