Механиката изучава най-простата и най-обща форма на движение на материята - механичното движение. Под него във физиката се разбира механичното преместване на едно тяло спрямо друго в пространството (движение) или преместване на частите на дадено една спрямо друга (деформация).
Механиката най-непосредствено е свързана с нашите всекидневни наблюдения и опит, и която разглежда движението и взаимодействието на заобикалящите ни тела. Основните ѝ закони са установени и формулирани от Галилео Галилей и Исак Нютон през 17 век. Те описват движението на телата с неголеми скорости, както и небесните тела. Механиката на Галилей и Нютом, която изучава движението на телата със скорости, значително по-малки от скоростта на светлината, се нарича класическа механика.
Класическата механика се дели на три часи: кинематика, динамика и статика. Кинематиката е дял от механиката, в който се изучават характеристиките на движението на телата (път, скорост, ускорение), без да се засяга въпросът за причините, които пораждат това движение.
Динамиката е този дял от механиката, в който се изучават законите за движение на телата във връзка с причините, които го пораждат.
Статиката изучава законите за равновесие на телата.