Общата теория за относителността е теория на гравитацията, развита от Албер Айнщайн между 1907 и 1915 г. В основата ѝ е принципът на еквивалентността, според който състоянието на тяло в покой, намиращо се в определено гравитационно поле се описва по еднакъв начин като ускорително движение на същото тяло, без наличие на гравитационно поле.
Основни изводи на общата теория за относителността:
- Времето тече по-бавно в присъствието на по-слаби гравитационни потенциали;
- Прецесията на орбитите на движение на планетите не се описва от Нютоновата теория на гравитацията (това явление е наблюдавано при изучаване на орбитата на Меркурий и тези на двойни звезди);
- Дори светлинни лъчи (снопове фотони) се движат по изкривена траектория в присъствие на гравитационно поле;
- Вселената се разширява, като отдалечените от нас нейни части се движат спрямо нас със скорост, по-голяма от скоростта на светлината. Това не противоречи на специфичната теория за относителността, тъй като става дума за разширение на самото пространство.