Независимо че принципът на действие на газовия термометър е много прост, самият термометър представлява едно изключително сложно и скъпоструващо съоръжение, с каквото са снабдени само отделни метрологични центрове в света. Освен това прецизните измервания с газов термометър се извършват много бавно и понякога продължават с месеци. Затова се използват други, по-бързи и по-евтини методи за точно измерване на температурата. За целта е създадена практическа температурна скала, приета от Международния комитет по мерки и теглилки пред 1968 година. Международната практическа температурна скала от 1968 година (МПТС-68) се основава на набор от реперни точки, чиито стойности са определени с максимална възможна точност с помощта на газови термометри.
Освен реперните точки, МПТС определя процедури за получавне на междинните температури. Ниските температури се измерват с полупроводникови (германиеви) съпротивителни термометри, а в интервала на средните температури се използват платинови съпротивления и термодвойки платина-сплав платина и родий. Високите температури се измерват с оптически пирометри.
В съпротивлителните термометри се използва фактът, че електричното съпротивление (термометрична величина) на чистите метали и полупроводници се изменя с температурата по закони, които се възпроизвеждат с голяма точност.
Двата края на проводници, направени от различни метали или метални сплави, се запояват един към друг. След това единият проводник се разрязва и се свързва към чувствителен волтметър. Едната спойка се поставя при температура Т68, съответстваща на някоя от реперните точки, а другата - при температурата Т, която трябва да се измери. Когато двете спойки се намират при различни температури, възнква така нареченото термоелектродвижещо напрежение. То нараства при увеличаване на температурната разлика ΔТ = Т - Т68 по достатъчно точно възпроизводим начин. Термоелектродвижещото напрежение се измерва с волтметъра и по градуировката, която е приложена към паспорта на всяка стандартна термодвойка, се изчислява температурата.
Реперни точки в Международната практическа температурна практика (МПТС-68)
| Равновесно състояние | Т68, К | t68, 0C |
| Тройна точка на водорода | 13,81 | -259,34 |
| Точка на кипене на водорода при налягане 26/76 atm | 17,042 | -256,108 |
| Точка на кипене на водорода при налягане 1 atm | 20,28 | -252,87 |
| Точка на кипене на неона при налягане на 1 atm | 27,102 | -246,048 |
| Тройна точка на кислорода | 54,361 | -218,789 |
| Точка на кипене на кислорода при налягане 1 atm | 90,188 | -182,962 |
| Тройна точка на водата | 273,16 | 0,01 |
| точка на кипене на водата при налягане 1 atm | 373,15 | 100 |
| Точка на втвърдяване на цинка | 692,73 | 419,58 |
| Точка на втвърдяване на среброто | 1235,08 | 961,93 |
| Точка на втвърдяване на златото | 1337,58 | 1064,43 |