Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът се предава също и през газове, течности и твърди тела. Звукът се движи през въздуха с около 340 м в секунда, по-бърз е в горещ въздух и по-бавен в студен. Преминава по лесно през плътни твърди вещества. Звука се движи четири пъти по бързо през вода от колкото през въздух и 15 пъти по-бързо по стомана.
Звукът не може да сразпространява във вакуум (например в космоса). Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, вследствие на което се получава възприятието на звук. С увеличаване на звуковото налягане звука се чува по-силно и обратно. Възприятието на звуковата сила не се увеличава пропорционално на звуковото налягане, а значително по-слабо — с логаритмична зависимост. Мярката за сила на звук — децибел (dB), също е логаритмична по тази причина.
Звуковете биват тонове и шумове. Тоновете се получават в резултат на равномерното периодично трептене. Трептенията със случаен характер са шум.Тоновете се различават по височина, сила, трайност и тембър (цвят на тона). Височината на тона се определя от броя на трептенията в секунда. Измерва се с мерната единица „херц“ на името на Хайнрих Херц (Heinrich Hertz). С увеличаването на честотата се увеличава и височината на тона. Интервалът на честотите, които човешкото ухо може да възприеме като тонове, е между 20 и 20 000Hz. Децата чуват по-добре високите честоти. С напредване на възрастта тази способност намалява прогресивно. Честотите, към които човешкото ухо е най-чувствително, са между 1000 и 2000 Hz.