Проводниците се делят на два класа, въз основа на механизма на проводимостта и електропроводящите им свойства : проводници от първи род, в които електричеството се пренася от електрони и проводници от втори род, в които електричеството се пренася от йони. Типични примери за проводници от първи род са металите, а за проводници от втори род - това са разтворите на солите, киселините и основите във вода.
При пропускане на електрически ток през проводник от втори род, електричеството се пренася и в двете посоки от свободни йони. Веществата, които при разтваряне се разпадат до йони и дават електропроводящи разтвори, се наричат електролити. Често електролити се наричат и самите електролитни разтвори.
Мярка за проводимостта на един проводник се явява специфичното съпротивление и специфичната проводимост. Специфичното съпротивление на проводника представлява съпротивлението на едно кубче с дължина на ръба 1 cm, измерено в омове. В електрохимията е по-удобно да се използва реципрочната стойност в специфичното съпротивление, наречена специфична електропроводимост.
Електропроводимостта на разтворите зависи от тяхната концентрация. В разредени разтвори тя винаги расте с концентрацията, тъй като се увеличава броят на йоните, пренасящи електричеството .Този растеж продължава и в концентрирани разтвори, докато не започнат да преобладават фактори, намаляващи проводимостта, влиянието на които също расте с концентрацията. Поради това кривата на специфичната проводимост като функция от концентрацията отначало се покачва, минва през максимум, след което започва да пада.
Изучаването на електрохимията на разтворите се опростява значително, ако електропроводимостите се сравнят, независимот от случайния избор на концентрация, при което специфичната проводимост да се отнася винаги към една и съща единица концентрация. Тази специфична проводимост да се отнася винаги към една и съща единица концентрация. Тази проводимост се дефинира като еквивалентна проводимост. Тя представлява проводимостта на стълб от разтвора, заключен между два паралелни електрода, на разстояние 1 cm и имащи такава площ, че в този обем да се съдържа 1 mol разтворено вещество. Ако между електродите на разгледаната клетка се подаде напрежение 1 V, то големината на тока в нея ще бъде начислено равна на еквивалентната електропроводимост на разтвора.
Ако изменението на концентрацията на разтвора не би се придружавало с никакви странични ефекти, които влияят на електропроводимостта, специфичната електропроводимост, би се увеличавала пропорционално на концентрацията, еквивалентната електропроводимост би оставала постоянна. Такава пропорционалност между специфичната проводимост и концентрацията, обаче ,се нарушава по редица причини. Главните от тях са : намаляване на скоростта на движение на йоните поради забавяне, вследствие на взаимодействието на товарите им, което расте с намаление на средните разстояния между йоните ; намаляване на степента на електролитна дисоциация на електролита с увеличаване на концентрацията му. Към тези две основни причини може да се добави и трета - увеличаване на визкозитета на разтвора с концентрацията, което също оказва влияние върху движението на йоните и намалява на тяхната скорост. Тези причини водят до един и същ резултат : те нарушават пропорционалността между специфичната електропроводимост и концентрацията, така че първата расте по-бавно от втората. От където следва, че еквивалентната електропроводимост намалява с увеличаване на концентрацията. При разреждане на разтвора (намаляване на концентрацията) забавянето на йоните вследствие на техните товари се намалява. Също така се намалява и визкозитетъ на разтвора, а степента на електролитна дисоциация се увеличава. Всичко това води до увеличаване на еквивалентната електропроводимост, която достига най-голямата си стойност при безкрайно разреждане, където всички електролити са напълно дисоциирани, а йоните са толкова отдалечени един от друг, е силите на тяхното взаимодействие, които забавят движението, изчезват.
Разтворите на силните електролити запазват висока електропроводимост и в концентрирани разтвори. В разтворите на слабите електролити електропроводимостта пада много бързо с увеличаване на концентрацията и даже и силно разредени разтвори тя е вече съвсем малка. Намалението на проводимостта на слабите електролити с увеличаване на концентрацията се дължи главно на бързото намаляване на степента на дисоциация.
При протичането на електричен ток през разтвори или стопилки на електролити на електродите се извършват химични реакции. Тези процеси се наричат електролизни процеси и се описват със закона на Фарадей.
Масата на веществото (m), претърпяла химична промяна под действието на тока е пропорционална на протеклото количество електричество (Q).