Тя се формирала в епохата на разпадането на Римската империя през пети век до началото на "Новото време" през 14-ти и 15-ти век. Падането на античнот ообщество било придружено и с упадък на философията. Античното философско наследство било изгубено и до втората половина на 12-ти век останало неизвестно. През средновековието господстваща религия и идеология в Европа било християнството. Училището и просветата преминали в ръцете на църквата, догмите на която стоели в основата на всички представи за природата, света и човека. Това поставило пред философите задачата да помогнат на църквата за философското разяснение и основаване на вярата. ТАзи роля философията изпълнявала още с дейността на първите "църковни" отци. Най-големият от тях на запад бил Августин, живял през 4-ти до 5-ти век. Той въвел в системата на християнската философия много от постановките на неоплатониците. При обяснението на вярата пред средновековната философия възниквали въпросите за отношението на единичното към общото и за реалността на общото. В зависимост от начина на решаването на тези въпроси средновековната философия получила названието схоластика.
В схоластиката се оформили три течения:
- Реализъм - той утвърждавал, че общите понятия (универсали) имат реално съществуване и предхождат съществуването на единичните неща;
- Номинализъм - според него реално съществуват само отделните неща, общите понятия не съществуват независимо от нещата и не отразяват техните свойства и качества;
- Концептуализъм.
До средата на 12-ти век били преведени на латински основните учения на Аристотел. Скоро те били признати за философска основа на християнството. Учителите по схоластика приспособили Аристотелизма към своите религиозни и философски основи.
В средновековната философия идейната борба не била само в схоластиката. На нея противостояла мистиката, която поставяла на първо място личното съзнание и субективното чувство. Така мистиката се оформила като опозиция срещу официалното и задължителното вероучение.