Официалната философия и през тази епоха все още била схоластиката, но възникването на културата на хуманизма, възобновяването на античното философско наследство и постиженията в областта на природознанието довели до това, че философията на ренесанса се развила като антисхоластическо направление. Най-рано това се проявило в етиката във възобновяването на етическите учения на стоиците, представители на това направление са Петрарка и Вала. Най-голяма роля в ренесансовата философия изиграли натуро-философските концепции на Коперник, Бруно и Кампанела. Те свидетелствали за края на схоластичната картина на света и методите за осмисляне на природата.
Анти-схоластическата насоченост на възрожденската философия била още по-ярко изразена във философските учения, които се опирали непосредствено на постиженията на новото природознание. Най-важните резултати на природо-научното направление на философията на ренесанса били:
- Методите на експериментално-математическото изследване на природата, философски обобщени от Леонардо Да Винчи и Галилей;
- Детерминиско тълкуване на действителността, което било противоположно на телеологическото ѝ тълкуване от схоластиката.
Определящи черти на природо-научното направление във възрожденската философия били:
- Метафизическо разбиране на елементите на природата като абсолютно безкачествени и неживи;
- Отсъствието на исторически възглед за природата.
Огромните социално-икономически изменения през ренесанса намерили израз и в появата на нови социологически учения. За тях било характерно разбирането за обществото като сума от отделни индивиди. В новите схващания за държавната власт като независима от религията и църковния авторитет и отразил фактът на формирането и укрепването на националните държави. През епохата на възраждането се появили и утопичните учения, които въз основата на библията издигали искането за създаване на общество на равните.