През античността възникват три теории за физическата реалност:
- Монистични теории - според тях в началото на света се започва от определена субстранция (вода, огън);
- Дуалистични теории - според тях светът е изграден от материя и идеи;
- Натуралистични теории - светът е изграден от вода, въздух, огън и земя, които са задвижвани от любовта и омразата.
С помощта на ученията на Платон и Аристотел тези възгледи за физическата реалност се превръщат в наука за съществуващото, тоест в космология.