Дестилацията е метод за пречистване на органични съединения. Ползва се за изолиране на смеси и отделяне на вещества. В някои слуаи може да се приложи и на кристали.
Органичното съединение се нагрява до време като образуваните пари се отвеждат до хладник, кондензират се и полученият дестилат се събира в друг съд - приемник. Конкретните вещества трябва да са устойчиви, за да не се разлагат, когато достигнат температура на врене.
Пречистването чрез дестилация се постига поради различния парен натиск на главния продукт. Дадена течност дестилира, кйогато достигне температура на време, тоест когато парният натиск на течността се изравни с атмосферното налягане. Колкото по-голяма е разликата в парния натиск, толкова по-лесно осъществимо е пречистването чрез дестилация.
Например при летниви примеси е възможна еднократна обикновена дестилация. Парният натиск на една течност и следователно температурата ѝ на врене зависи от налягането в апаратурата. Различаване обикновена дестилация при атмосферно налягане и вакуум дестилация при понижено налягане. Последната се прилага и за течности, когато те се разлагат при достигане на температура на врене.
Понижаването на температурата на дестилиране на една течност може да се постигне освен чрез намаляване на налягането в апаратурата още и чрез продухването ѝ с индиферентен газ (водни пари) - така наречената дестилация с водна пара.
Обикновената дестилация се прилага за изолиране и прочистване на едно вещество при условие, че температурата на врене се различава поне с 80 градуса по Целзий от температурата на врене на останалите компоненти на сместа. Прилага се главно за течности и понякога за нискотопими твърди вещества.
Стандартна дестилационна апаратура
Състои се от дестилационна колба, термометър, прав хладник, удължител и приемник. За приемник може да се изпозлва също и дестилационна колба, свързана направо с хладника. Отделните части на апаратурата се свързват с коркови или каучукови запушалки. Запушалките се избягват при по-скъпите апаратури.