Карбаматите са съединения на киселина и напоследък получиха твърде широко разпространение и приложение в селскостопанскта практика. Голямо значение за растителната защита имат и ариловите естери на алкил-карбаминовата киселина, които имат силен ефект срещу вредните насекоми, макар и препаратите, получерни от алкиловите естери на алкилкарбиминовата киселина, вече добре познати в борбата с плевелите. Те са ефективни и перспективни пестициди, защото имат ниска и средна токсичност. Това се потвърждава от данните на редица учени, като Ю. А. Морейнис, И. М. Естрин, Р. А. Рязанов, П. Карпентър и други. Някои от препаратите са много устойчиви в обектите на външната среда, а при лабораторни опити са показали и гонадотропно действие (увреждане на половите функции), потисакт развитието на зародишите и подопитните животни, предизвикват алергична реакция.
В своята токсикодинамика някои от по-сложните естери на карбиминовата киселина показват антихолинестеразна активност. Така севинът подтиска холинестеразната активност и в първите часове на затварянето на подопитните животни тя почти веднага спада, но и твърде бързо след това се възстановява.
И макар че при еднократно приемане карбамитите са слабо токсични средства и имат малка склонност към натрупване в организма, при по-дълго приемане те могат да предизвикат хронично отравяне.
В селскостопанскта практика за борба с неприятелите едни се прилагат под формата на прах, а други - под формата на суспензия и емулсия. Ако не се спазват правилата за работа, препаратите могат да попаднат в организма през дихателните пътища, през устата и през здравата кожа.
Те могат да засегнат централната нервна система и да предизвикат силно дразнене на кожата и видимите лигавици. Много от тях причиняват свръхчувствителност и алергични реакции, придружени от обриви, сърбеци и отоци. Това се случва често при работещите с тируам, цирам, вапам, особгено ако не използват индивидуални средства за защита. При спазване на маерките за работа с карбамитните пестициди да се има предвид, че поради своя специфичен механизъм на действие те повишават чувствителността на организма към алкохол. По тази причина всяка употреба на спиртни напитки по време на работа е абсолютно забранена.
За някои карбамати се смята, че при продължително въздействие върху организма на човека и животните може да се появят признаци на отдалечните им последици, като увреждане на наследствените структури, засягане на половия апарат и плода у бременни, туморообразни разраствания в отделни органи и други.
Напоследък голямо разпространение в борбата с вредителите получиха и препаратите от групата на дитиокарбаматите. Към тях се отнасят различен брой дитиокарбаминови естери и соли, а също и тиурамдисулфидите. По много свои признаци и качества те приличат на карбаматите, затова и някои специалисти ги обединяват в една и съща група. Задълбочени изследвания върху действието на дитиокарбаматите е провела д-р Л. Иванова - Чемишанска.
От групата на карбаматите и дитиокарбаматите в селскостопанската практика се използват към 9 препарата: бетанал, дикарбам, карбатнон, купроцин, пероцин, ТМТД, морестан и други.
Вземането на всички предпазни мерки при работа с карбамати и дитиокарбамати, носенето на работно облекло и лични предпазни средства по време на работа, както и спазването на предвидените работни концентрации на препаратите са най-важната гаранция за избягване на ранни и късни последствия от тяхното действие.