Повече от петдесет години вече в селскостопанската практика се използват препаратите на живака. Живачноорганичните средства са известни с бактерицидния и фунгицидния им ефект при обеззаразяване на семена за посев. От времето на първоначалната им употреба досега са натрупани достатъчно данни за отровността им при хора и животни. Първите живачноорганични препарати от групата на етил и метил-живака, известни с високата си токсичност, са отстъпили и дали път на новосинтезираните средства от групата на арил-меркуровите съединения. Тук спадат производните на фенил-меркуриацетата, фенилмеркурибромида и предимно на фенилмеркурипиротехина и неговата натриева сол.
Здравната насоченост да се търсят по-слаботоксични живачни препарати наложи да се употребяват препарати с ниско съдържание на живак и преди всичко течни, които в хигиенно отношение са по-приемливи.
Когато говорим за живака и неговите органични съединения, намерили приложение в селското стопанство, необходимо е да се спрем на някои техни специфични особености. Тези особености и закономерности са щателно разработени и разгледани от представители на съветската школа токсиколози, като Г. И. Хашбазян, И. М. Трахтенберг, Л. И. Медвед и други. Те са намерили, че живачноорганичните пестициди са в състояние да проникват и да се натрупват в стените на помещенията. В тях се образуват за дълго време своеобразно депо. По такъв начин те могат да се натрупат и в амбалажа, специалното работно облекло и други вещи. От тези депа след време живачните препарати отново постъпват във въздуха и водят до неговото вторично замърсяване. Съветските хигиенисти говорят за създаване на така наречения "порочен кръг" при натрупването и отделянето на органичните живачни препарати. Чрез анализи е установено, че живакът в тези депа се съхранява в продължение на 2-10 години. През това време той може да бъде постоянен източник за замърсяване въздуха на работните помещения. Всичко това налага помещенията и сградите за съхранение и работа с живачнооганични пестициди да се строят и оборудват с живачнонепроницаеми строителни материали. Препоръчват се употребата на строителни материали от рода на пластмасите - перхлорвинил. В такива помещения се забранява да се съхраняват специалното работно облекло, амбалажът, машините за обеззаразяване на семената, индивидуалните средства за защита и други. Въз основан а дългогодишни хигиенни изследвания е намерено, че в тези случаи потенциално твърде опасен е живачноорганичният препарат гранозан (етилмеркурихлорид). Той има свойството да се натрупва в околната среда. Сега усилено се работи по внедряването на нови живачноорганични препарати, които са по-слабо токсични от гранозана, за да могат успешно да го заменят при обеззаразяването на семената за посев и в случаи, налагащи употребата на живачни средства. За надеждни и по-безопасни се смятат препаратите от рода на фенилмеркуриацетата и фенил-меркурибромида. Те са по-слабо летливи и не се натрупват много в околните обекти, за да представляват вторичен източник за отравяне с живак.
При разглеждане на възможностите за отравяне с живачно-органични препарати трябва да се вземат предвид различните пътища за попадането им в организма. Твърде устойчивите и летливи меркуран и гранозан, които имат добре изразена токсичност, проникват в организма по дихателен, стомашно-чревен път или чрез кожата.
След щателно проучване на отравянията с живачни селскостопански отрови Л. И. Медвед намира, че те са най-чести при хора, които са в досег с живачни препарати и които не спазват хигиенните предписания. Често отравяне се получава сред лаборатоните работници и техническия персонал, зает със синтезите и производството, сред работниците, които транспортират, съхраняват и прилагат в практиката тези препарати.
Е. А. Дрогичина описва няколко случаи на отравяне с хляб, приготвен от жито, третирано с гранозан. Заболяването се изразило с признаци на тежко засягане на централната нервна система. За отравяне с церезан на няколко деца, яли затровени с препарата семена, пише и А. С. Мелкумова. След като децата играли със зърната и ги изяли, те получили силно главоболие, световъртеж, смущение в говора и накрая загуба на съзнание. Едно от децата изпаднало в много тежко състояние и след един месец починало.
Твърде интересен случай на отравяне с гранозан изнасят Е. Б. Демко и Г. И. Упорова. Един колхозник измазал печката си с гранозан на прах, смесен с глина. Една сутрин децата, които спели през нощта на печката, се оплакали от главоболие, тежест и повръщане. При изследване на урината открили живак. В литературата са описани и други случаи на отравяне с живачни препарати. Но от тези отравяния голямо значение иамт не само битовите, но и производствените. Най-чести са те при сухото обеззаразяване на семената за посев с помощта на живачнооргаснични препарати, придружено от неспазване на необходимите мерки.
Интересни са данните, които изнася А. М. Задесенец, за признаците на отравяне у работници, заети с превозването, съхраняването и прилагането на живачноорганични препарати. Неспазването на хигиенните изисквания при приготовляването на работните разтвори, смеси и други за пръскане и обеззаразяване на семената довело до главоболие, безсъние, бърза умора.
Отравяния с живани съединения се наблюдавали също у работници, обеззаразявали семена за посев.
В селскостопанската практика за обеззаразяване на семена за посев се използва препаратът фализан-наебайце.
За да не се получават тежки отравяния с препарати от групата на органичните живачни препарати, нашите хигиенни правила изискват с тях да не работят хора, които имат заболявания на централната нервна система, стомаха, черния дроб, бъбреците и очите. В работните групи по растителната защита не бива да участват лица под 18 години, както и бременни и кърмачки. Работният ден е 6 работни часа. Работата със специално работно облекло е задължителна. Освен това се носят маски от типа Ф-46.
След свършване на работния ден работното облекло се почиства и изпира. Препоръчва се в края на работния ден устата да се изплакват с 1% разтвор на калиев перманганат, а тялото да се измива с топла вода и сапун.