Класично агрегатните състояния са газообразно, течно и твърдо. Тъй като по пътя на кондензацията газовото агрегатно състояние преминава в течно или твърдо, често пъти последните две състояния се обединяват в кондензирано състояние. Отчита се, че при промяна на условията веществата могат да преминават от едно агрегатно състояние в друго. Всъщност това е така, но не се отнася за всички вещества. Докато всеки газ при съответна ниска температура и съответно налягане преминава в течност и в крайна сметка в твърдо агрегатно състояние, не всяко твърдо вещество при повишение на температурата може да се превърне в течност или газ. Ограничението идва от това, че много вещества при висока температура се разлагат - захарта, глюкозата, CaCO3, PbO2, MgCO3, MnCO3 и много други. Едни от тях се стапят, но не могат да преминат в газ (захарта), а други не могат да преминат в течното агрегатно състояние (PbO2, MnO2 и други).
Трите агрегатни състояния са характеризирани по външните белези обем, форма и повърхност.
- Газовете заемат всеки обем, който им се предостави - нямат собствен обем, собствена форма и собствена повърхност.
- Течностите имат собствен обем и собствена повръхност, но нямат собствена форма. Но при намаление на размерите на течността изпъква все повече собствената форма - сферичната форма.
- Твърдите вещества се характеризират със собствен обем, собствена форма и собствена повърхност независимо от размерите на веществото.
Относно вътрешния строеж на тези три агрегатни състояния накратко може да се отчете следното:
- При газовете градивните частици на молекулите се движат постъпателно, безпорядъчно. Средното разстояние между молекулите тук е много по-голямо, отколкото при молекулите на течните и твърдите вещества, поради което при промяна на условията на газовете променят в най-голяма степен обема си. При газа всичките посоки на придвижване на молекулите в пространството са еднакво вероятно и еднакво предпочитани, което определя една молекула да се "удря" в съседните молекулите около 109 пъти, сметнато за една секунда.
- При течностите градивните частички молекулите извършват също постъпателно движение, но не всички посоки на придвижване са еднакво вероятни. И тук е налице безпорядъчното движение, но в този безпорядък съществува известен порядък. При температурата на кимене на течността безпорядъчното движение е по-застъпено, а към температурата на кристализацията в известна степен то е отпаднало.
- При твърдите вещества градивните частички са толкова близо разположени една спрямо друга, че действащите сили между тях им определят постоянни места в пространството. Постъпателното движение тук изцяло е отпаднало. Изграден е известен порядък, отчитан като кристална или пространствена решетка. Във възлите на тази решетка градивните частички извършват трептеливи, осцилационни движения, амплитудата на които с повишение на температурата се увеличава и при температурата на стапяне подредбата се разрушава - твърдото вещество преминава в течност. Разстоянието между градивните частици при твърдите вещества е определено от равновесието между силите на условията и силите на отблъскване между тези частици. При промяна на условията и обемът на твърдите вещества най-малко се променя.
В тази класификация на агрегатни състояние не може да се включи аморфното твърдо състояние, което по външни белези съвпада с твърдото агрегатно състояние, но по вътрешен строеж - с течностите. При тях градивните частички са разположени в "замръзнал безпорядък", не съществува никаква пространствена решетка. Освен това веществата в това ссътояние нямат очертани стени, ръбове, върхове и правилна геометрична форма. Тук са преди всичко стъклото, различните смоли, много хидроокиси и прочие. Така че истински твърдите вещества се техните външни белези и характерен вътрешен строеж са кристалите.
Понастоящем се говори обикновено за вещества в аморфно и кристално състояние, от което следва да се заключи, че тези две състояние са взаимно превратими едно в друго при промяна на условията.
Докато кристалното състояние е стабилно и устойчиво при определени условия, аморфното твърдо състояние за същите условия се явява неустойчиво и нестабилно, енергитично по-богато от кристалното състояние. В това ни убеждават следните например факти. Докато кристализационният процес е съпроводен със значително отделяне на топлина, застиването на веществата в аморфно състояние е застъпено с малък енергитичен ефект. Освен това преминаването на веществата от аморфно състояние в кристално при сгряване е съпроводено винаги с положителен топлинен ефект. В някои случаи той е толкова голям, че масата се саморазкалява. Явлението е известно като изтлейване. Такъв е случаят с алфатиновата киселина, с хидроокисите на ZrO2, Sc2O3, Cr2O3, Fe2O3, Ta2O5 и прочие.
Аморфните вещества, като енергитично по-богати спрямо кристалните вещеста, са по-реакционноспособни, притежават по-голям обем при определена маса, имат по-малка специфична плътност и прочие. Общо взето свойствата при аморфните твърди вещества са скаларни - независещи от посоката, а при кристалите векторни - зависещи от посоката, в която се изучават свойствата на системата.
Веществата в кристално състояние притежават ясно температурата на стапяне. В аморфно състояние те не се стапят, а при сгряване непрекъснато омекват.
Ако се сгреят веществата в газово състояние до 100000C, 10000000C и по-високи температури кинетичната енергия на атомите се увеличава толкова много, че те в по-малка или по-голяма степен се лишават от електроните и се получава своеобразна смес от атомни ядра - йони, с голям заряд и свободни електрони, едно състояние обозначавано като плазмено състояние или само плазма. Плазмата, въпреки това, като цяло е електронеутрална. Да се държи в някакъв съд е невъзможно, тъй като съдът при много високите температури мигновено би се превърнал в газ. Освен това, независимо че температурите достигат до милиони градуси, налягането, което плазмата развива, е от порядъка на милиарди атмосфери. При условията на плазмата се формират нови частички - при благородните газове He2+, Ne2+ и прочие.
Плазменото състояние е широко разпространение в природата, в космоса. То изгражда яркосветещите звезди, мъглявините, участва в светкавицата, електричната дъга и прочие.
Според температурата плазмата се дели на "студена" (до 1000000C) и "гореща" (над 1000000C).