Ако сред частичките на определена основна среда /вещество/ се разпределят частичките на друго вещество, получава се дисперсна система. Очевидно тя е минимално двукомпонентна. Основната среда се нарича дисперсна среда, а диспергираното вещество дисперсна фаза. Според агрегатното състояние са възможни 9 вида дисперсни системи: г-г, г-теч, г-тв, теч-г, теч-теч, теч-тв, тв-г, тв-теч, тв-тв/г-газ, теч-течност, тв-твърдо вещество/.
От тях винаги дисперсната система г-г се получава в хомогенно състояние независимо от природата и процентното съдържание на двата газа при предпоставката, че химично те не реагират. В останалите случаи дисперсните системи могат да бъдат или хомогенни или хетерогенни в зависимост от природата и процентното съдържание на дисперсната среда и дисперсната фаза.
Според големината на частичките на дисперсната фаза някои дисперсни системи имат определени названия. При теч-теч, ако дисперсната фаза е в рамките 1-50 Μm, се нарича емулсия; _ри теч-тв /0,1-50 Μm и по-големи размери/ - суспензия или двете грубо дисперсни системи. Ако е газ, течност или в твърдо състояние /0,1 - 0,001 Μm/ - колоидно дисперсни системи /колоиди/ при съответна дисперсна среда. Ако е под 0,001 Μm - молекулно или йонно дисперсна система обикновено при дисперсна среда водата.
Устойчивостта на дисперсните системи зависи от частичките на дисперсната фаза при еднакви други условия. Най-устойчиви са молекулно и йонно дисперсните системи. Грубо дисперсните системи са най-малко устойчиви. Те бързо разслояват.