Развиха се две теории - физичната и химичната. Физичната теория е развита главно от Вант Хоф и Св. Арениус. Основното в нея е, че на разтворителя се гледа като на безразлична среда, сред градивните частички на която са разпределени хомогенно градивните частички на разтвореното вещество. Междумолекулното взаимодействие тук се отхвърля. В известно отношение това разбиране е приемливо при силно разредените разтвори.
Химичната теория е развита главно от Менделеев. Въз основа на обширни изследвания върху относителната плътност на разтворите, несъвпадането на действителния обем на същите със сумарния обем на разтворителя и разтвореното вещество, топлинният ефект на разтворителния процес и прочие, подчерта, че освен хомогенното разпределение на частичките на разтвореното вещество сред частичките на разтворителя, съществува и известно химическо взаимодействие между тях, като се получават системи, които нарече хидрати и оттук второто название на теорията - хидратна теория. Понастоящем химичната (хидратната) теория се нарича солватна теория, а продуктите от взаимодействието - солват, тйк оато тя се разпростря за всички разтворители. Хидратите (солватите) се образуват върху основата на междумолекулното взаимодействие. Те нямат постоянен състав. С повишение на температурата междумолекулното взаимодействие намалява. С увеличение на концентрацията то се увеличава, зависи от полярността на молекулите на разтворителя и прочие. Чрез него се обяснява получаването на кристалосолватите /кристалохидратите/ при кристализацията Na2SO4.10H2O и Na2SO4; Al2(SO4)3.18H2O; CuSO4.5H2O; CuSO4.3H2O, BaCl2.2H2O и прочие. Понастоящем солватната теория много по-добре отразява действителността в строежа на разтворите отколкото физичната теория.