Като се взема предвид казаното при "химично равновесие" и че електролитната дисоциация е равновесен процес, може да се изведе за нея съответната равновесна константа - констана на електролитната дисоциация или константа на йонизацията. В общия случай xy⇔x++y- имаме израза k=(px+][y-])/([xy]) . Тя показва, че отношението между произведението от грам-йонните концентрации на йонните за литър и грам-молната концентрация на недисоцииралите се молекули за литър и грам-молната концентрация на недисоцииралите се молекули на литър за даден електролит е величина постоянна, зависеща само от температурата, но не и от концентрацията. K не е α. Между тези две величини съществува изразът K=((α2)/(1-α))*c, чрез който можем да изчисляваме степента на електролитната дисоциация от константата на електролитната дисоциация и обратно (закон за разреждането на Оствалд).
Водата е много слаб амфотерен електролит, но и при нея съществува равновесието HOH⇔H++OH-. Степентан а електролитната дисоциация за 220C е 1,8*10-9 , а равновесната константа K=9[H+][OH-])/([HOH])*1,8*10-16. Като се има предвид, че грам-моловете [HOH] вода в един литър вода е 1000:18=55,56 можем да преобразуваме равновесната константа в 1,8*10-16*55,56=[H+][PH-] (така нареченото йонно произведение на водата) или 10-14=[H+][OH-] или 10-7[H+]=[PH-] (за 220C). Както се вижда, при неутралния пункт грам-йонната концентрация на H+ е равна на грам-йонната концентрация на OH-, равна на 10-7 (10-9, 10-11 и прочие), са основни и по-големи от 10-7 (10-5, 10-4 и прочие), са кисели. Тъй като оперирането се тези много малки стойности е неудобно, въведе се изразът pH=-lg[H+], наречен водороден показател (експонент). Ако се постави в него [H+]=10-7, получава се стойността 7, тоест неутралният пункт има pH=7. Киселите среди очевидно имат стойности за pH под 7 до нула, а основните над 7 до стойността 14.
За определянето на стойността на pH се използва главно индикаторният и потенциометриният (електрометричният) метод. При първия се използва промяната на цвета на определен брой органични вещества в зависимост от съдържанието на водородните йони или хидроксилните йони. Най-употребимият индикатор е известният лакмус. Но се употребява от фенолфталейна, който в кисели среди е безцветен, а в алкални - червен, метилоранжа, в кисели - червен, в алкални - жълт и други. За точна работа се работи с апарати - колориметри. Другият начин е по-сложен и развитите апарати при него са известни като pH-метри.
Стойността на pH е много важна за практиката и биологията. При много производства се държи сметка за стойността на pH - дъбенето на кожи, багренето, повиварството, сиренарството, галванотехниката и прочие. Тя е от съществено значение за корозията на металите. Ферментите са дееспособни при оптимална стойност на pH на средата. Всяка течност в живия неболедуващ организъм има точно pH. За човека чревният сок има pH=8, слюнката - 6,9, урината - 5,98, стомашният сок - 1,77, кръвта 7,36 и прочие. Стойността на водородния показател има решаващо значение за правилното протичане на биологичните процеси.