В подгрупата се включват елементите Mn, Tc и Re. Електронната им конфигурация е Mn-3d54s2, Tc-4d55s2, Re-4f145d56s2. За "електронна подложка" при мангана служи конфигурацията на аргона, на технеция - на криптона, а на рения - на ксенона. Очевидно в последния електронен слой фигурират два s-електрона, а в предпоследния - пет d-електрона. Или обобщено тези елементи имат електронната конфигурация (n-1)d5ns2, където n - номера на периода, главното квантово число. Елементите са d-елементи. На тях е присъща валентността от +2 до +7. Характерна е втора, трета и седма валентност. Във висшата си валентност показват известна близост с елементите от 7А подгрупа. Така MnO7 съответства на Cl2O7, HMnO4 на HClO4 и прочие.
Манган (Mn=54,94; Z=25)
Среща се изключително като минералите пиролузит MnO2 или браунщайн, хаусманит Mn3O4, браунит Mn2O3 и прочие. Има го в някои минерални води и в растителния свят. Особено богати на манган са боровинките и къпините. Получава се от неговите окисни руди чрез редукция с алуминий.
Сребърносив, твърд, крехък метал с относителна плътност 7,30, температура на топене 1250 градуса по Целзий, температура на кипене 2030 градуса по Целзий. Дава няколко полиморфни форми. На въздуха е покрит с тънка окисна покривка, която му придава розов оттенък. При високо сгряване се окислява до Mn3O4. Разтваря се в киселини. Основите не му действат. Фино диспергиран, хвърлен на въздуха, изгаря - пирофорен. Разлага водата към 100 градуса по Целзий при положението, че е под формата на прах.
Употребява се в металургията за манганова стомана, която намира приложение за брони, каски, релси и прочие. Участва в т. нар. Хойслерови сплави, при които отделните компоненти са диамагнитни, а сплавта е подчертано парамагнитна поради формирането на междуметални съединения. Някои сплави са антикорозионни.
Характерни съединения са двувалентните (мангано) съединения и седемвалентните, както и MnO2, където Mn е от 4-та валентност. Тривалентните съединения, които не са характерни, се наричат понякога манганисъединения.
Манганов диоксид (манганов двуокис; MnO2)
Той не е прекис - сол на H2O2. Като минерал се нарича най-често пиролузит. Тъмносив до черно оцветен прах. Има амфотерен характер. Полиморфен. Ангидрид е на Mn(OH)4, H2MnO3, H4MnO4, които са кафяво оцветени маси с гелен характер. Намира приложение като катализатор, деполяризатор при галванични елементи (сухите елементи, елемента на Лекланше и други), в стъкларството и прочие.
Калиев перманганат (KMnO4)
Тъмновиолетова, с блясък, значително разтворима във вода кристална маса. Водните и разтвори са виолетово оцветени. Силен окислител. При това действието й зависи от pH на средата. В кисела среда действа най-силно окислително, в неутрална - по-слабо, а в алкална - най-слабо. При сгряване се разлага, като се получава O2.
Употребява се за окислител в медицината, за байцване на дървото в кафяв цвят и прочие. В човека манганът е съсредоточен в сърцето, черния дроб и надбъбречните жлези. Той е от особено значение за кръвообръщението, за растежа и за дейността на половите жлези.
Останалите два елемента - технецият е радиоактивен и не се среща в земната кора, а реният е вторият елемент след волфрама, който има най-висока температура на топене (около 3180 градуса по Целзий). Окислителното действие на "пер"-съединенията намалява от мангана към рения.