В зависимост от степента на подреденост на полимерните молекули в просранството, полимерите могат да бъдат или в кристално, или в аморфно състояние.
Кристално състояние
То е различно от онова при нискомолекулните вещества. Не става въпрос за правилна геометрична форма. Кристалността при полимерните материали се свежда обикновено до степента на подреденост на макромолекулите в пространството. От съществено значение се явява химичният състав, структурата на верига и нейната подвижност, особено структурата, която определя реализирането на плътна опаковка на полимера. Кристализацията може да протече из стопилка бавно при охлаждане, из разтвор или с времето при експлоатацията на полимерния материал. Кристалните полимери са твърди, но крехки и при повишение на температурата имат определена температура на преминаване от твърдо в течно (вискозно-течно) състояние.
Аморфно състояние
При внезапно, бързо охлаждане стопените полимери се втвърдяват, без да се изгражда някаква подреденост на макромолекулите. Това състояние, граничещо в известно отношение със "замръзнал" безпорядък на последните, се обозначава като аморфно състояние. Характерните белези за последното са, че в зависимот от температурата то може да се явява:
- а) В стъклообразно състояние, в което полимерният материал е относително твърд и е податлив на малки деформации.
- б) Във високоеластично състояние, при което полимерът може във висша степен да се деформира (изтегля). При прекъсване на деформиращата сила полимерът се връща в предишното си състояние. Така че в това си състояние полимерът показва известна обратимост.
- в) Вискозно-течно състояние, в което полимерният материали при въздействието на неголеми външни сили леко се деформира (необратимо), тоест проявява известна течливост.
За всеки полимер съществуват определени температурни граници, в които той се явява в тези три състояния. Например естественият каучук при обикновена температура е обратимо разтеглив (намира се във високо еластично състояние), към -70 градуса по Целзий той става твърд и крехък (намира се в стъклообразно състояние), а към 180 градуса по Целзий показва известни пластични отнасяния - течливост (намира се във вискозно-течно състояние).
Температурата на встъпването на даден полимер може изкуствено да се понижи. За тази цел в основната полимерна маса се внася определени вещества, наречени пластификатори, обикновено близки по състав на полимера. Например температурата на встъкляване на чистия полистирол е 80 градуса по Целзий. Ако се внесат в него 10% бутадиен, температурата се понижава до 20 градуса по Целзий.
С времето полимерните материали при тяхната експлоатация влошават свойствата си поради протичането на необратими сложни физикохимични процеси. Те изменят еластичността си, стават много крехки и прочие. Това изменение на свойствата се обозначава като стареене на полимера. Тук се включва още стареенето, което се изразява под влиянието на сгряването, облъчването с видима и невидима светлина, ултразвук, електрично поле, въздействие на агресивни вещества (озон, кислород, сярата, някои метали и прочие). Основните видове деструкция са термичната, механичната, химичната и фотохимичната.
Източник:https://vox64.com/