Природни високомолекулни вещества

По-важните природни високомолекулни вещества от растителен и животински произход са белтъците, скорбялата и целулозата.

Белтъци

Те са от изключително голямо значение за живота. Имат подчертано сложен строеж, който смело може да се каже, че не е детайлно изучен и понастоящем. Това е свързано с факта, че съществуват големи различия между белтъците от различен произход. 

В общи черти те се явяват продукт от свързването на стотици елементарни звена в макромолекули върху основата на амидната, наричана още пептидна връзка, която има строежа -CO-NH-. По химическата си природа всяко елементарно звено представлява остатък от аминокиселина, образуват се полипептидни вериги, всяка от които съдържа десетки и стотици различни аминокиселини. Молекулната маса възлиза от няколко хиляди до няколко милиона.

Скорбяла

Широко разпространена в растенията. Макромолекулата е производна от "n" молекули глюкоза, от които са отнети (n-1) молекули вода или nC₆H₁₂O₆-(n-1)H₂O. Така че съставът е (C₆H₁₀O₅)n. Скорбялата е едновременно трайно и "химично подвижно" съединение. Устойчивостта на скорбялното зърно се определя от взаимно свързаните помежду си макромолекули, най-вече върху основата на водородната връзка. От другаа страна, върху основата на силно изразената порьозност на скорбелните зърна е възможно проникването на полярните водни молекули във вътрешността на зърната. Скорбялата притежава голяма сорбционна способност. При подходяща висока температура и в присъствие на вода се получава скорбялното лепило.

Каучук

Общоизвестен еластичен материал. Основното елементарно звено е изопреновата молекула C₅H₈. Структурната формула на последния е CH₂=C-CH-CH=CH₂. Макромолекулата, следователно на каучука е изобразената на схемата по-долу. Молекулната маса се движи според "n" от 1500 до 500 000. Линейната верига на полимера определя неговата висока еластичност. Естественият каучук се разтваря в мастни и ароматни въглеводороди (бензол, бензин, хлороформ и други), като сеп олучават доста вискозни лепила. Първоначално той набъбва, като увеличава обема си до 1000 пъти и повече и в крайна сметка се формира органозолът-лепилото.

 Каучукът се вулканизира, процес, който протича най-често между него и сярата. Вулканизацията довежда до образуването на пространственосъшити структури с включване на вулканизиращия агент за сметка на разкъсването и насищането на сложните връзки. Вулканизираният каучук се нарича гума. Последната спрямо естествения каучук се отличава със значително по-добрите си механични показатели, набъбването и разтворяемостта в органични разтворители намалява, лепливостта практически отпада, термичната устойчивост се увеличава и прочие. Вулканизацията се провежда по няколко начина. Когато каучукът се вулканизира с такива количества сяра, при които сложните връзки се насищат, получава се ебонит, който се отличава с голямата си химична устойчивост и високите си диелектрични показатели.