Получават се при целесъобразна химична обработка на природните високомолекулни вещества. Така например при обработката на казеина (от млякото) с формалдехид се получава изкуственият продукт галалит . Също така при целесъобразната обработка на целулозата се получават немалко на брой изкуствени продукти.
По-важните от тях са:
- Ацетилцелулоза. Получава се при подходящи условия на взаимодействие на целулозата с анхидрида на оцетната киселина. Формулата е [C6H7O2(-O-CH3CO-)]n. Молекулната мас се колебае между 80 000 и 150 000. Негорлив ценен материал. Използва се за фото- и киноленти, изкуствена коприна, негорящи лакове и прочие, и в електропромишлеността.
- Нитроцелулозата. В зависимост от условията на обработката на целулозата с азотна киселина се получават различни продукти на нитриране - тринитроцелулозата (пироксилина) и прочие. Общото свойство е, че всички те са огнеопасни, а тринитроцелулозата е и експлозивно вещество. По-ниско нитрираните продукти в смес с камфор изграждат всеизвестната пластична маса - целулоид, който намира немалко приложение в практиката.
- Вискоза. Продукт от взаимодействието между целулозата и сяросъдържащ агент. Употребява се за изкуствена коприна и за листов материал, познатият целофан, който се употребява най-вече като опаковъчна "хартия".
- Целопласти. Това е общото название на ред пластични материали, изготвяни от ацетилцелулозата, нитроцелулозата и други с различни добавки, които се отличават с повишени механични и други показатели. Те са прозрачни, еластични и притежават много добри електроизолационни свойства. Употребяват се в радиотехниката и електротехниката.