Химия

Плексиглас

Изготвят се от нискомолекулни вещества по пътя на полимеризацията или поликондензацията. Наричат се понякога смоли.

По-съществени са следните:

  • Полиетилен. Термопластичен полимер със състав (-CH2-CH2-)n. Молекулната маса се колебае от 60 000 до 3 000 000 в зависимост от условията на полимеризацията. Може да се получи кристален и аморфен. За предпочитане е последният, който е подчертано еластичен и студоустойчив.

  • Полиизобутилен. Получава се при полимеризацията на изобутилен и има формулата (-CH2-C(CH3)2-]n. Каучокоподобен, еластичен, бял продукт. Средната молекулна маса възлиза на 200 000. Превъзхожда полиетилена по еластичност, студоустойчивост и разтворимост. Химично е подчертано устойчив. Не го атакува азотната киселина, озонът и други окислители. Но това е до 80 градуса по Целзий. Използва се за получаването на една от разновидностите на синтетичния каучук (бутилкаучука), за електроизолационен материал, за маркучи и прочие.

  • Полистирол. Продукт от полимеризацията на стирола с формула (CH2-CH.C6H5)n. Безцветна, прозрачна, леснооцветяваща се в различно цветова маса. В зависимост от условията на полимеризацията молекулната маса е от 3 000 до 900 000. Термопластичен, химично устойчив, разтворим в бензол и дихлоретан полимер. Използва се без прибавка на пластификатори. При сгряване към 300 градуса по Целзий деполимеризира. Намира широка употреба в електро- и радиотехниката, в акумулаторната промишленост, тръби, за съдове за минерални киселини и прочие.

  • Поливинилхлорид. Общата формула е (-CH2-CHCl-)n. Мономерът е винилхлорид. Термопластичен, устойчив на киселини, алкални основи и соли. С добри механични и диелектрични показатели показатели. От него се изготвят банки, електролизни вани, електроизолационни материали, покривки, манти и прочие.

  • Тефлон. Полимер е на тетрафлуоретилена CF2=CF2. Полимерната му формула е (-CF2-CF2-)n. Бяло, в тънки слоеве прозрачно, с висока плътност вещество. Молекулната маса се включва между 142 000 и 534 000. Нискомолекулният полимер представлява силно вискозна течност. Има много ценни качества - той е най-устойчивият в химично отношение плимер спрямо киселини, основи, окислители и прочие. Дори и царката вода не му действа. Само флуорът и стопените алкални метали са агресивни към него. Притежавва много добри електроизолационни свойства и намира широко приложение в електропромишлеността. В химичната промишленост се употребява за направа на резервоари, тръбопроводи и прочие. Във връзка с тези му качества понякога се нарича "пластмасова платина".

  • Плексиглас. Представител е на полиакрилатите - полимери на акриловата киселина и нейните производни. Общата формула е [-CH2-C(CH3).COOCH3]n. Твърда, прозрачна, лесноподаваща се на механична обработка и запояване полимерна мас. Разтваря се добре в дихлорометан (C2H4Cl). Към 300 градуса по Целзий деполимеризира. Поради голямата си прозрачност често пъти се назовава "органично стъкло". Пред обикновеното силикатно стъкло има преимуществото, че пропуска до 75% ултравиолетовите лъчи.  Намира приложение за остъкляване на леките коли, самолетите и прочие, за копчета, различни детайли, за лабораторни кювети и прочие. Недостатъкът му е, че с времето се формират върху повърхността му леки драскотини.

  • Фенопласти. В основата им лежат фенолформалдехидните смоли, продукт от поликондензацията на фенола C6H5OH с формалдехида HCOH. В зависимост от условията и отношението на изходните мономери получават се две групи фенолформалдехидни смоли - новолак и бакелит, които се различават значително по своите свойства. Намират приложение в производството на слоести материали (текстолит, гетинакс и прочие), електротехнични детайли, за получаване на киселиноустойчиви лакове и лепила. Те са негорливи, термоустойчиви и с добри механични показатели. Не са устойчиви спрямо основите. Детайлите винаги имат миризмата на фенол. Ако се заменил фенолът с карбамид, получават се аминопласти. Те са с голяма твърдост, голяма механична якост, с добри диелектрични свойства, с добра химична устойчивост и прочие. Намират приложение в електропромишлеността, изделията за битова употреба, за машинни детайли и прочие.

  • Епоксидни смоли. Получават се при синтеза на многовалентни феноли и съединения, в които се намира епоксидната група. Те е отличават с голямата си адхезия към металите, керамичните материали, пластмасите и прочие. Емайлите и лаковете върху тяхна основа имат изключително голяма механична здравина. Те са химично устойчиви и притежават много диелектрични показатели. Втвърдяването на епоксидните смоли протича при обикновена температура, но за ускоряването на процеса към тях се прибавят втвърдители - алуминиеви, титанови, цинкови и други соли на органични киселини, които играят ролята на катализатори.

Много често в практиката се използва понятието пластмаси. Това са материали върху основата на природни и синтетични високомолекулни съединения, които имат способността под влиянието на висока температура и налягане да се формуват и след понижение на температурата и отпадане на налягането придадената форма да се запазва. В тях наред с главната маса, във високомолекулното съединение се съдържат още редица компоненти, които носят названията пълнители пластификатори, стабилизатори, ускорители, оцветители, разтворители, фунгициди и прочие. Много пластмаси се отличават със следните показатели: малка плътност (те са леки), имат високи якостни показатели, термоизолатори и звукоизолатори са, добри диелектрици, подават се на механична обработка, притежават висока антикорозионност, лесно се оцветяват, някои са прозрачни, имат много добра адхезия към дърво, метал и прочие, могат лесно да се заваряват и т.н. На всички отрицателната страна е, че не издържат високи температури и лесно се надраскват по време на експлоатацията им.