Ако темперетурата бъде повишена скоростта на радикаловата полимеризация и на деполимеризация нараства. При определени темперетури те могат да бъдат равни, но обикновено (почти винаги) деполимеризарията надделява.
Има няколко основни правила, които могат да се определят при тези химични реакции.
· Деструкция до полимер се получава, когато ВМС имат ниски стойности на топлината на полимеризация и въглеродна верига, изградена от четвъртични въглеродни атоми.
· Получават се макромолекули с по-ниска маса, когато ВМС имат високи стойности на топлината на полимеризация и в случаите, в които са изградени от вторични и третични въглеродни атоми.
· ВМС имат по-ниска склонност към деполимеризация, когато топлината на полимеризация е по-голяма.
· Разклоненията са местата, където се наблюдава разкъсване на полимерната верига.
· Могат да се получат разглонени олигомери, защото ускорено с деструкцията протича и полимеризация.
Термостабилността на ВМС не е константа. Тя се определя в проценти, равни на веществото, което се отделя за 1 минута при темперетура 350 градуса по Целзий.
Можем да сметнем темперетурата на полуразпад като имаме предвид, че тя е тази, при която за 40 минути ВМС губи половината (50%) от своята маса.
Полимерите са термостабилни, когато са изградени от кондензирани или шестчленни пръстени, които съдържат спрегнати двойни връзки в основната си верига.