Химия

Благодарение на ядрения синтез, нашето слънце гори вече милиарди години. Ядреният синтез се получава, когато ядрата на два прости атома се доближат достатъчно близо, за да се слеят и образуват атом с по-сложно ядро. В процеса се отделя огромно количество енергия, благодарение на която Слънцето свети и излъчва топлина и радиация. Когато синтезът се създава в лабораторни условия, производството на енергия зависи от температурата и плътността на получената плазма. Плазмата е съставена от силно нагрят йонизиран газ, в който атомите са изключително възбудени и се движат хаотично. Тя е толкова гореща че са нужни мощни магнитни полета за да се поддържа плазмата в сърцевината на реактора и далеч от стените му. Това е причината Токамак реакторите да изглеждат като поничка. Така се постига най-голяма ефективност от магнитните полета, а плазмата е насочвана по дължината на поничката, без да засяга стените. Материал, който е сто хиляди пъти по-тежък от водата и е по-плътен от ядрото на слънцето, бе произведен в университета – University of Gothenburg. Учените, които изследват този материал, целят той да бъде използван за устойчиви и екологично чисти реакции на ядрен синтез.

Представете си материал, толкова тежък, че куб със страна от 10см тежи 130 тона. Плътността на този материал е по-голяма от плътността в центъра на нашето слънце. Този материал за пръв път бе произведен и изследван от учени в Atmospheric Science at the Department of Chemistry, the University

Ядреният синтез, обратно на ядрения разпад, е процес на съединяване на две леки ядра, с цел формиране на едно по-тежко ядро и използването на така освободената свързваща енергия. Постигането на това по контролиран начин обаче е много трудно. Това е така, защото ядрата, които съдържат положителен електронен заряд, при опит да се съединят се отблъскват помежду си много силно. Слънцето губи по 4 милиона тона материя на секунда, 240 милиона тона на минута. Ако приемем, че Слънцето произвежда енергия в този размер в продължение на 3 милиарда години, то масата, която ще е загубило за този период от време трябва да е 400,000 милиона по милион тона, което е равно на 5,000 от настоящата обща маса на Слънцето. Това количество е все едно един грам пясък загуба от 5 килограмова скала в продължение на 3 милиарда години. Както става ясно слънчевата маса е толкова огромна, че е необходимо да измине един много дълъг период от време преди да се изчерпи.