Влакната са полимери. Полимерите са вещества с повтарящи се молекули. В случая влакната са полимери с линейни, успоредни подредени молекули. Големите линейни молекули продават гъвкавост на влакната. Много използвани в производството са текстилните влакна.

Текстилните влакна биват два вида - естествени и химични. Естествените се делят на растителни (памук, лен, коноп) и животински (коприна, вълна), а химичните на изкуствени (вискозни, ацетататни) и синтетични (найлон, ПАН).

Памучно влакно

То се добива от влакнодайната култура памук като в състава му над 95 % му е целулоза, която е високомолекулно съединение. Памукът има нишковидна структура, а нишките са подредени успоредно като между тях действат здрави връзки. Именно тези връзки са причина за изключителната здравина на целулозните влакна.

Целулозата е вещество с влакнеста структура. Безцветна е и химически устойчива. Не се разтваря във вода и органични разтворители. Много ценни свойства на целулозата са нейната хигроскопичност и способността й да регулира топлината на тялото. Именно поради тези причини се използва за производството на различни дрехи, които се носят непосредствено върху човешкото тяло.

Вълнено и копринено влакно

Вълнените и копринените влакна са леки и с добра топлоизолация. Имат белтъчен произход. Те се багрят много добре. Изключително ценна суровина са за текстилната промишленост. Вълнените влакна се получават от животни като овце, кози и други влакнести животни
, а копринените - от пашкула на копринената буба. Стоките, изработени от вълнени или копринени влакна са хигиенични и красиви на външен вид.

Изкуствени влакна

Те се получават от дървесна целулоза, а в зависимост от преработката й се получава вискозна или ацетатна коприна. Вискозната коприна се използва по-масово, защото е значително по-евтина за производство от ацетатната, но има някои недостатъци.

По свойства изкуствените влакна са хигроскопични, пропускат ултравиолетови лъчи, здрави са и на външен вид приличат на естествените. Намокрена вискозната коприна понижава здравината си, но в сухо състояние е много здрава. Ацетатната коприна е по-устойчива, но по-скъпа за производство.

От изкуствена коприна се произвеждат стоки като конци, разноцветни тъкани, пердета. При нарязване на дългите влакна на изкуствената коприна и след повторно изпридане се получават щапелни влакна, от които се произвежда преждата целволе, която се използва при производството на фини платове или автомобилни и самолетни гуми.

Синтетични влакна

Тези влакна са най-използвани поради ниската им цена. Синтетичните влакна превъзхождат естествените по здравина и еластичност. Не гният, устойчиви са на изтриване и атмосферните условия, не се променят под действието на окислители, машинни масла и други.

Но синтетичните влакна не са хигроскопични и се наелектризират лесно като задържат статично електричество. поради тази причина дрехите, произведени от тях трябва да се преработват с антистатик като това определено е недостатък.

Синтетичните влакна лесно се багрят и не се променят под въздействието на алкални основи, но могат да се атакуват от киселини. Едно от най-популярните синтетични влакна е найлонът. В последните години се произвеждат чорапи от смес от найлон и коприна. Също така от найлон се произвеждат и тъкани за гуми, мрежи и други.

Полиестилерните влакна също попадат в групата на синтетичните. Те имат голяма здравина в сухо и мокро състояние, еластични са, устойчиви са на действието на киселини, термоустойчиви са, но могат да се атакуват от основи. За да се багрят са необходими специални условия.

Влакно ПАН (полиакрилнитрилно влакно или булан) = на външен вид прилича на вълненото и в текстилното производство се използва като негов заместител. Тези влакна са здрави, еластични, издръжливи, лесно се почистват и лесно се багрят. Използват се за производство на стоки, които се предполага, че се чистят по-трудно - одеяла, килими и други.