В края на 18. век броят на познатите химични съединения бил малък- едва около 200, но наименованията им били хиляди, тъй като нямало система за наименования на химичните елементи.
През 1787 група френски учени под ръководството на Антоан Лавоазие направили първи опит да създадат единна система от наименования на химичните съединения.
През миналия век Международния съюз пи чиста и приложна химия (IUPAC) разработва правила за образуване на наименованията на веществата, които отразяват състава на веществата.
Наименованията на химичните съединения се образуват от латинското име на елемента като се вземе предвид броя атоми. Броят атоми се изговарят по следния начин : два атома - ди, 3 атома-три, 4 атома- четири, пет атома - пента, шест атома хекса, 7 атома - хепта.
Например веществото CO2 се произнася въглероден диоксид (ди), защото е изградено от елементите въглерод и кислород (кислорода се признася оксид) , и кислорода е представен от два атома, следователно се произнася диоксид.
Ако веществото беше CO3 произношението щеше да бъде въглероден триоксид, защото кислородът е представен от три атома.
Но не само вторият елемент от съединението може да има повече от един атом. Ако вземем за пример съединението N2O5 то се произнася диазотен пентаоскид, защото е изградено от два атома азот (ди) и пет атома кислород (пента).
Някои прости вещества имат двуатомни молекули и винаги след химичния им знак се пише долен индекс 2. Такива прости вещества са водород, кислород, азот, флуор, хром, бром и йод.