Когато Едуард Франкланд изследва голям брой органични съединения, той установява, че веществата имат "съединителна сила" - атомите на един химичен елемент винаги се свързват с точно определен брой атоми от друг химичен елемент. Това свойство се нарича валентност.
Причината, поради която различните химични елементи се свързват с различен брой атоми, е разликата във валентността им. За да може да се сравняват валентностите на химичните елементи, е въведена мярка за валентност. За единица мярка е избрана валентността на водорода.
Някои елементи имат постоянна, а друга променлива валентност. Например водород (H), натрий (Na), калий (K) имат винаги първа валентност, кислород (O) и калций (Ca) имат винаги втора валентност, а алуминий (Al) има винаги трета валентност. Валентността на тези елементи е постоянна и НИКОГА не се променя.
Има обаче елементи, които имат променлива валентност. Типичен такъв елемент е хлор (Cl) . Той проявява различна валентност в различните съединения, в които участва.
Как се означава валентността
Валентността се означава с горе десен индекс до елемента. Пример : Елементгорен десен индекс . Например валентността на водата е следната: H12O2 . В случая водорода е от първа постоянна валентност, а кислородът е от втора постоянна валентност.
Елементите с променлива валентност имат нисша и висша валентност - нисша е най-ниската числена стойност, а висша валентност е най-високата числена стойност.
Благодарение на валентността можем да пишем химични формули по дадена валентност и да определяме валентност на елемент по дадена химична формула.
Вещества с постоянна валентност:
- Водород (първа валентност);
- Кислород (втора валентност);
- Натрий (първа валентност);
- Калий (първа валентност);
- Калций (първа валентност);
- Алуминий (трета валентност).
Някои елементи с променлива валентност:
- Желязо (втора и трета валентност);
- Мед(първа и втора валентност);
- Фосфор(трета и пета валентност);
- Сяра(втора, четвърта и шеста валентност).