Химичните елементи от втора А група на периодичната система са берилий Be, магнезий Mg, калций Ca, стронций Sr и барий.
Елементите от втора А група се срещат в природата само в съединения, а магнезият и калция се срещат под формата на карбонати в различни минерали - магнезият като магнезит, калцият и магнезият като азбест, а барият в състава на минерала барит.
Калцият, стронцият и барият се наричат алкалоземни елементи. Калцият и магнезият са важни биоелементи, защото се съдържат в растителните (магнезият е съставна част на хлорофила) и в животинските организми.
Калцият е едно от веществата, които изграждат костите на гръбначните животни, както и зъбите им. Йоните на калция регулират дейността на сърцето и участват в съкращението на мускулите, както и в съсирването на кръвта. Йоните на калция влияят добре и върху развитието на някои селскостопански култури, като картофите, житните култури и други.
Магнезият е важен за дейността на сърцето, а при недостиг настъпва умора. Магнезият участва в пренасянето на нервните импулси и при недостиг се появяват проблеми с нервната система. Богати на магнезий храни са бобът, картофите, пъстървата и говеждото месо.
Магнезият се използва за получаване на изключително леки сплави, които се използват като конструкционни материали. Една от често използваните сплави на магнезия се нарича електрон Магнезият има способността да отнема кислорода от различни съединения и това му свойство се използва за получаване на ванадий, хром и други вещества.
Барият се натрупва в очните лещи и участва в процесите по регулиране на нормалноо виждане, но в по-големи количества може да навреди.
Берилият се използва в съчетание с медта за получаване на сплави за лагери, пружини и други.
Елементите от тази група също се подчиняват на правилата на периодичната система. Елементите се намират във втора А група и затова имат по два електрона в последния си електронен слой и проявяват втора валентност към водорода и към кислорода. Те образуват прости вещества метали (вещества със сребристобял цвят и метален блясък), основни хидроксиди и основни оксиди, които притежават типичните свойства за този вид съединения.
Активността на металите, както и основният характер на оксидите и хидроксидите се засилва с увеличаване на относителната атомна маса.
Единствено берилият не проявява типичните метални свойства, защото се намира в близост до химичния елемент астат (At). Берилият е силно отровен ит от него може да се развие заболяване на белия дроб, което се нарича берилоза и може да доведе до смърт. Той участва и в състава на много скъпоценни камъни като изумруд, смарагд, аквамарин, александрит и други.
Взаимодействие с кислород
Химичните елементи калций, стронций и барий взаимодействат с въздуха и образуват жълта корица. При това те губят металния си блясък и трябва да се съхраняват в среда, която ги предпазва от взаимодействието с въздуха. Точно затова тези вещества се съхраняват в течна среда, най-често под петрол.
Взамодействието на калция с въздуха води до образуване на калциев оксид и протича по следния начин:
2 Ca + O2 -> 2 CaO
Взаимодействието на магнезия с кислород протича по следния начин:
2 Mg + O2 -> (t) 2 MgO
Взаимодействие с неметали
При нарастването на относителната атомна маса на елементите в групата расте и активността на металите към неметалите. Взаимодействието на калций с хлор води до образуването на калциев дихлорид и то протича по следния начин:
Ca + Cl2 -> CaCl2
Взаимодействие с вода
Към водата химичните елементи от групата се отнасят различни. Например берилият не реагира с водата. Реактивоспособността на останалите метали от групата с водата нараства с увеличаване на поредния номер на елементите в групата. При взаимодействието на калций с вода се получава калциев дихидроксид и се отделя водород, а реакцията протича по следния начин:
Ca + 2 HOH -> Ca(OH)2 + H2 (отделя се водород)
Взаимодействие с киселини
Всички метали от групата реагират с киселини. Берилият (берилият има двойствен характер) и хлорът реагират и с основи. Взаимодействието на калция със солна киселина води до образуването на калциев дихлорид и се отделя водород, а реакцията протича по следния начин:
Ca + 2 HCl -> CaCl2 + H2 (отделя се водород)
Взаимодействие с оксиди
При взаимодействието с вода, киселинни оксиди и киселини, оксидите на химичните елементи от групата, с изключение на берилия, имат основен химичен характер, който се засилва с нарастване на относителната атомна маса.
Един от важните за практиката процеси е гасенето на вар, който протича при взаимодействието на негасена вар (CaO) с вода. Процесът протича с отделяне на много енергия и голямо количество топлина, и протича по следния начин:
CaO + H2O -> Ca(OH)2 (гасена вар - калциев дихидроксид) + Q (отделя се топлина).
Негасената вар (CaO) взаимодейства с въздуха и при това се покрива с бяло прахообразно вещество, което се нарича калциев карбонат (CaCO3), а процесът протича по следния начин:
CaO + CO2 (въглероден диоксид) -> CaCO3.
Калциевият оксид взаимодейства и с киселини, например със солната киселина (HCl), а реакцията протича по следния начин:
CaO (калциев оксид) + 2 HCl (солна киселина) -> CaCl2 (калциев дихлорид) + H2O (вода)
Взаимодействие с хидроксиди
Гасената вар може да взаимодейства с киселинни оксиди и с киселини:
Ca(OH)2 + CO2 -> CaCO3 (утайка) + H2O
Ca(OH)2 + 2 HCl -> CaCl2 + 2 H2O.
Тези процеси са неутрализации, защото основи взаимодействат с киселини, при което се получават соли и вода.