Зимата пристигна
по гори, полета,
от леглата вдигна малките джуджета.
Хубав сняг се стели
на парцали леки
вижте как са бели
горските пътеки.
Снежните простори
тегнат над земята,
спускайте се скиори
чак от планината.
Палави, игриви,
с вирнати нослета,
колко са щастливи
малките джуджета...
Дядо Скрежко вече свари
и прозорците нашари -
с клонки, с цветя и птички,
и със сребърни звездички.
Но на време да сполучи,
той и малките научи,
там далече във гората
да рисуват по стъклата.
С молив, с гума, с боички,
ей ги вече как самички
по прозорците с ръчица
шарят снежните дечица...
- Добър ден, побратим драг,
как си там на онзи бряг?
Дай ръчица през водата
да премина над реката.
- Ох, не виждаш ли, човече,
двата бряга са далече
и не можем да се стигнем -
трябва мостче да издигнем.
- Знаеш ли какво тогаз?...
Ще помоля Дядо Мраз
пак да духне над полята
и да заледи реката.
Но реката не замръзна
и да мине то не дръзна.
И тогава мисъл остроумна
в главата на едното хрумна.
И джуджето припна в тоя час
в магазина, та при Дядо Мраз.
- Дядо Мразе, ида за пирони,
дълги като твойте панталони.
Сал да си направя наумих
и ще го направя щом реших.
С него леко, леко като птичка
ще преплувам пустата рекичка...
Най-накрая, вижте, ето,
върху сала е Джуджето
по реката бързо плува
към далечен бряг пътува.
Ей го, бодро във водата,
плеска дългата лопата
с пълна сила, с пълна пара,
само кара, кара, кара...
Бърза о време да свари
будни своите другари,
че със радост най-гореща,
те го чакат там на среща...
Най-накрая имаше късмета
да достигне другите джуджета.
Късно ги завари в тъмнината -
с парцали, с четки на краката,
всички до едно - големи, малки,
лъскат заскрежените пързалки.
Още не починало то сала
без да чака - грабна то парцала,
а ледът под него скърца, съска,
ала то нехае, само лъска...
не след много всичко стана бяло,
чисто, светло, като огледало.
От много труд
и работа джудженцата,
изпокъсаха си, бедните,
палтенцата.
Но още рано,
ненастъпил здрач,
отидоха при стария шивач.
Шивалнята му беше
най-добра
там кърпеха балтони и палта.
Тъй старият шивач
ги поднови,
че те доволни -
вирнаха глави...
През нощта отново заваля -
цяло царство светна, побеля.
От Джуджета и Снежинки малки
звъннаха планинските пързалки.
То бе песни, олелия, глас -
гледаше ги весел Дядо Мраз,
а когато в танц се залюляха,
нямаше умора и не спряха.
Тъй във веселба и във игри
минаха дордето зазори.
Сутринта в къщи се прибраха
и честити всичките заспаха.
Старите Джуджета не заспаха -
на горещо вино се събраха...
Дълго още ядоха и пиха -
веселия празник продължиха.
В раздумки, в приказки чудесни,
спомняха си веселби и песни.
Догодина всички здраво, живо,
да прекарат още по-щастливо.
Още по-честито по нивята
да класят до пояса житата,
да изхрани Зимната царица
нашите и вашите дечица...