Тази сутрин пролетният дъждец окъпа гората и бялата пътечка, която водеше до колибата на джуджето Плиц. когато белобрадото човече излезе да се омие, хлъцна от радост и учудване и извика:
- О, о, добре ми дошла, гъбке! Как ти е името?
Гъбката се зарадва като видя Плиц и весело му отговори:
- Казват ми Фрида. Ей сега след дъждеца поникнах. Все си мислех дано се улуча до някой добър съсед, та да си живеем другарски. Ама как е твоето име?
- Плиц - отвърна джуджето.
- Плиц, заведи ме на училище.
- Ще те заведа, гъбке... Чакай да ти купя чанта, тетрадки и моливи...
Щом чу звънеца, Плиц грабна дъждобрана, хвана под ръка бялата гъбка и тръгнаха по пътеката към училището. Джуджето крачеше гордо и важно, а до него подтичваше щастливо новата ученичка.
- Плиц, много, много се радвам, че ще се науча да чета и да пиша. Първото писмо ще пратя на тебе, да ти благодаря, каза Фрида.
- Не... Най-напред ще пишеш на Заю-Баю, за да дойде да помага да шарим великденските яйца - отвърна джуджето.
В сладка раздумка новите другари не усетиха как стигнаха училището. Весели птички ги изпратиха до там...
От прага още посрещна ги учителят и хвана за ръчица новата ученичка. Въведе я в стаята, запозна я с другите гъбки, с черната дъска, с чиновете. Фрида бе срамежлива. Очите ѝ гледаха все надолу.
-Слушай, моето момиченце, от днес оставащ в това отделение. Твоите другарчета са напред, но ти ще ги настигнеш; знам, че си прилежна и ученолюбива, нали?!
- Да, господин учителю! Обещавам след няколко дни да се изравня с отделението. Плиц джуджето ще ми показва. Аз вярвам, че ще стана първа ученичка.
Гъбката говореше толкова тихо, че едва я чуваше учителят.
И наистина Фрида стана първа ученичка на отделението. Знаеше всичко наизуст. учителят не намираше дали да я нахвали. Чак накрай гората говореха за прилежанието на новата ученичка. Ала нейните другарки ѝ завидяха. Дори Кноли, най-малката от отделението, реши да ѝ напакости. Тя открадна от родителите си шишето с отровата и стана най-опасната гъбка в гората.
Веднъж веселият бръмбар гризна от нея и умря. Никой не разбра кой е убиецът. Кноли веднага разнесе из гората, че новата ученичка е извършила престъплението, защото близо до нея е намерен трупът на бръмбара.
Плиц разбра, че става нещо нехубаво и излезе да попита защо е така неспокойна гората. Но каква бе изненадата му, когато прочете обявата. Не повярва на очите си - неговата малка Фрида убиец?! "Това е невъзможно, тя да отнеме живота на веселия бръмбар", - мислеше си джуджето.
Душичката му настръхна от мъка. И смутен от изненадата, като попарен, тръгна по пътечката - дано срещне някое от своите другарчета. Плиц искаше да разбере виновна ли е малката гъбка и кой е посмял да я наклевети, да я очерни.
Цяла сутрин белобрадото човече ходи неспокойно и разпитва цветята и птичките.
През това време Кноли успя да излъже горската полиция. Арестуваха малката гъбка и я закараха в затвора.
Бедната Фрида! изплака очите си... Сълзите ѝ изтекоха от мъка и огорчение. Не спеше по цели нощо. По едно време престана и да се храни. Но един ден джуджето Плиц разбра всичко и се показа на тъмничното прозорче. То утеши невинната гъбка и обеща да я спаси.
Фрида светна от радост. В сърцето ѝ изгря надежда. Тогава тя разбра колко скъпа и сладка е свободата.
Същият ден джуджето се запретна за работа. Намери тънко въже, начупи клечки и усърдно се зае да приготви подживна стълбичка. Веднъж изработи ли я, никой не ще го спре да спаси вярната си другарка. Плиц вече знаеше, че тя е невинна, че завистници я затвориха в тъмницата. Затова денем и нощем той не спираше да работи. Тайно, без никой да разбере, стълбичката беше готова. Той въздъхна самодоволно, че най-после ще направи най-голямото добро, а славата му ще се разнесе по четирите краища на гората. Тогава и птичките, и мушиците, и цветята ще разказват за неговата смелост.
Щом настъпи нощта, само звездичките видяха, как джуджето тихо мина по пътечката и се запъти към затвора. Тъмницата не беше далеч. Намираше се в една букова хралупа. Вратата бе заключена с голям катинар. Две страшни мравки пазеха и не пускаха никой да мине.
Джуджето подхвърли стълбичката. Единият край се закачи за тъмничното прозорче. Плиц се покатери. След малко Фрида беше на свобода.
Джуджето я хвана за ръчица и без никой да ги види, отдалечиха се от затвора. Светлината на фенерчето ги водеше.
През това време пазачите - двете мравки, спяха дълбок сън.
На разсъмване се прибраха в колибата на джуджето. Едва когато си почина, гъбката повярва, че е на свобода.
Неспокойно, белобрадото човече се разхождаше и говореше ясно и твърдо:
- Ще ме заведеш при истинския убиец на бръмбара. Знаеш ли къде живее? Ще го пратя в затвора.
Фрида не посмя да скрие и рече:
- Ще я намерим на оная полянка.
Джуджето се стегна за път. Взе дъждобрана и тръгнаха. Заваля дъждец. В сладки приказки не усетиха как се намериха пред Кноли. Тя се уплаши. Плиц я нахока гневно и върза ръцете ѝ с въженце.
Изгря небесната дъга. Светнаха измити горските листа. Тревите станаха ясно зелени. Напъпилите цветчета цъфнаха изведнъж.
Джуджето хлъжна от учудване, като видя двете гъбки порастнали толкова много, че то можеше да се скрие под тях. Плиц смаяно махаше с ръце.
- Чудно нещо! - шепнеше джуджето - аз още не мога да порасна, а тези гъбки, докато се обърна, стигнаха великаните.
- Ний се раждаме и растем след благодатния дъждец - отвърна Фрида и нейният весел глас екна по полянката.
Джуджето стискаше здраво връвчицата и чакаше да огрее слънцето. Щом се показаха първите лъчи, потеглиха към затвора. Кноли с насълзени очи вървеше без да пита къде я водят. Тя знаеше, че тази пътечка спира пред затвора. Всички нейни другарки бяха се събрали рано и я гледаха любопитно.
Тя се почувствува засрамена от това, което бе извършила. Разкая се за постъпката си. Смутено се обърна към Фрида и я помоли за прошка. Фрида я прегърна и от този момент двете станаха приятелки.
И всички в гората заживяха весело и щастливо.