До днес не вярвах в случки като тая,
но ето че в работната ми стая
бях посетен от гост един неканен.
Отде дошъл бе? Беше някак странен,
неловък, "смотан", както казват днес,
така че предизвика интерес
и чувство на симпатия във мене.
Понеже го усетих, че смутен е,
поканих го да седне и цял час
вървя една беседа между нас,
и всичко беше чудно, непонятно,
но нещо неочаквано приятно
струеше като мед, като балсам
към мен от него и се чувствах сам
по-честен, по без корист, по без грях,
отколкото до срещата ни бях.
И питах се: Отде го знам тоз мъж?...
И както тъй се питах, изведнъж
той стана пред очите ми прозрачен,
помаха ми с ръка по странен начин
и в миг изчезна, сякаш беше сън.
Потърсих в стаята, изскочих вън,
огледах се - от него ни следа...
И казах си тогава: - Ами да,
как няма да изчезне, като ти
измисли го и в него въплъти
скръбта си по онези скромни, "смотани",
които май изчезват от живота ни!