Във ведна антология открих рпеди ден
чуждестранен поет, много близък до мен:
същата - явно бе - неуморима
тяга към точната рима;
същия строго класически стих;
същия начин, по който сам бих
развил дадена тема;
същия навик на перодо да взема
малка битова случка, за да стигне чрез нея
до една неочаквана за четеца идея;
същия номер - и все пак майстория! -
с който често се мъча свойта бола да скрия
под някакъв звук,
смесил плач и шега
(със какъвто и тук
май ще свърша шега)...
Прилики, прилики! Сякаш родни сме брая,
а пък, ей ме, чета го и главата си клатя,
правя някакви муцуни и въобще
ми се ще
някаква отлика да открия голяма,
нещо в мен да го има, дето в него го няма,
защото усещах, че... уви... като цяло...
знам ли... би ми се щяло...
нещо важно ми липсваше...нещо чувствах във него...
Бе не ми се харесваше този мой alter ego!