Аз не съм по иисторията, но от два дни живея
с акустическо чудо, породено от нея.
И ето какво бе то: от брошурка една
узнах малка подробност за оанз кръвнина
в есента на хиляда деветстотин и трета,
след разгрома на банската Радон-Тодева чета:
Мъжете - избити, във селото - вой,
но човек един минал и рекъл им той:
- Немойте да плачете, че турците, щом
влязат у Банско, ще горят него дом,
дето плачат по четник! - И жените се криели,
и на воля ревели, и пищели, и виели
във мази и скривалища,
под черджета и халища...
Та такава бе случката със жените от Банско, тегло кърваво, българско, македонско, балканско,
и сега, сам, с брошурката, в свойта работна стая,
макар във началото да признах, че не зная
много - много историята, сякаш чувам, потресен,
от онази далечна следилинденска есен
на жените под чергите приглушения вой
и се чудя, как той -
акустически труднообясним феномен -
не бил чут от аскера, а е стигнал до мен.