От различната "сбитост" на двата езика,
помня, труден за превод се оказа класика -
как замества се, примерно, в петостъпен калъф
със трисрично "обичам" едносричното "love"?
37 пиеси! И виждам се как
пиша, зачерквам от сутрин до мрак
и по повод на някоя твърде трудна задача
се оплаквам от статуса, гнетящ преводача.
И така е: на Оня било лесно да пише
каквото му хрумне, уж дошло му е свише,
а и често, не знаейки, че ще стане класик,
е писал през пръсти и халтурничил (sic!),
а пък ний, преводачите - нали вече е класика - да сме гледали в текста му, като сдържаме тласъка
на своите личности! - Да, тъй беше тогава
и също такава
е и днес ситуацията. А виновника де го,
да им каже: - Тоз образ, би могло и без него,
дори май ще е по-добре. А на следната страница
каламбура на шута по адрес на испанеца,
щом не става на български, заменете го с друг -
преди всичко за трети път аз пласирах го тук
и освен туй, преведен буквално, научно,
ще звучи, убеден съм, донемайкъде скучно.
Такъв шут, да бях крал,
от бой бих го съдрал! -
Да, къде е бил авторът, да им каже така!
И аз през годините си подавам ръка
и да казвам на себе си: - Съчувствам ти живо.
Било е жестоко и несправедливо
ти да се блъскаш за негова слава,
а той в това време да се излежава
нейде в СТратфорд на Ейвън, под бюста си, милия,
без пет пени да дава за твойте усилия!