Вече трудно се движа и от своята стая
доста рядко излизам и вследствие тая
затвореност старческа всички мои сюжети
оказват се взети
все от случаи стайни. Та и тоз като тях:
Снощи, като четях
на "Вечерна поща" последния брой,
подскочих, узнавайки, че - о, ужас! - герой
на афера със подкупи бил един мой познат,
и то близък идейно... Но нали съм инат,
съумях да опазя непокътната, девствена
свойта вяра в човека, а и дейност обществена,
понеже касаеше се за факт единичен,
и както се казваше в други дни, "нетипичен",
който не би могъл да ми прояде
- На мен? Хайде де! -
ни една бримчица от идейната ризница!
Точно тъй. Но игрите на съдбата капризни са
и излязъл от случката уж със дух несломен,
в миг съгледах молец един да прехвръква пред мен.
- Ще ми снасяш яйцата си, стар хитрец, в гардероба! -
хвърлил вестника, викнах му, преизпълнен със злоба,
и въпреки хитрия му самолетен зигзаг,
при четвъртото "пляс!" го размазах все пак.
Добре, но, разправил се със инсекта зловреден,
изведнъж в един смел,
но правдив паралел
нещо свързва във моя гардероб мирогледен
подлеца (разкрития)
и молеца (убития)...
Твърде близки неща, еднородни събития.
Единичен бил първия, нетипичен бил втория -
така или иначе... а бе тъжна история!
И още по-тъжен стана този въпрос,
когато след малко пред самия ми нос
едно ново хвъркато - ой, ой, ой! - ми доказа,
че молците били не един или два
и че ако намираха се в размножителна фаза,
то двубоят ми с тях бе започнал едва...