Българска литература

Топло слънцето грее. Гората
е в познатата своя позлата

и спокойно окото ми гълта
на октомври палитрата жълта.

Няма вятър и без шумолене
меко капят листата край мене,

и те сякаш недопроумели
какво беше, защо са живели...