Ао го нямаше моя зет, фотографа,
не бих преживял тази малка история -
той бе си устроил във къщи, на "Графа",
собствена лаборатория,
и аз под огромния ѝ увеличител
бях открил у дома им за себе си ниша,
на чието спокойствие съм нерядко разчитал,
а и днес пак под него тези стихове пиша.
А и днес пак под него тези стихове пиша.
Навремето струвал му доста нещо във брой,
сега беше отправен във пенсия той.
Съвършен като оптика, с най-прецизна механика,
сега беше музеен експонат, беше спомен -
на фотоемулсиите настъпил бе заника
и бе го превърнал в бронтозавър огромен.
И ето, цял час
сега мисля си аз,
че с механика вчерашна и оптика стара
не ще смогна във общата напоследък рпевара
да си преустроя
езика, героя
към новите вкусове и към новата реч,
характерни за новото летоброене -
като грозен, ужасен Дамоклиев меч
увеличителят се надвесва над мене.