Последни мои стихове, уви,
сега чета ви и си търкам темето,
припомнил си увлечен от какви
неясни сили раждах ви навремето.
Днес умни сте и с по-изящен звук,
и по-богати сте на многозначие,
но нещо липсва ви и всуе тук
си търся оправдание в това, че е
постъпка честна - както досега
бележехте на пътя ми зигзазите, -
за туй, как слиза моята дъга,
свидетелства без милост да опазите.
И ето че ви раждам пак и пак
на дара си с последните остатъци,
и ще изчезна май като глупак,
докрай останал роб на суетата си.
Дано се лъжа и дано тук-там
във вас проблесне искрата от някога,
когато сили, непонятни нам,
към листа и писалката ме влякоха!...