Мили Славчо, Петранке, Иване,
до днес помня ви, млади, красиви,
не каквито видях ви по-късно
в полицейските фотоархиви,
и си спомням как гледахме в тъмното,
цели трепет, съветските ленти
и как, опитни ужким, не виждахме,
че следяха ни вече агенти,
и как Илф и Петров, или Зошченко
за нас бяха забавни и смешни,
като въщност били са горчиви,
а нерядко почти безутешни,
и за своите срещи как търсехме
по-богатски изглеждаща стая,
и - чада на селца и предградия -
как се чувствувахте чужди във тая,
във която днес пиша... А после
след мечтите дойдоха делата,
и видях ви вас двама на плочите,
теб, завряла глава във тревата...
дали свойто най-скъпо и тримата,
мили Славчо, Петранке, Иване,
в онуй време, когато не знаехме
какво щеше по-късно да стане.