На Андрей Даниел
Не съм крайно запален събирач на картини,
но от доста години
във дома ми, на бялата - доста мръсна - стена
висеше една,
която ми беше ужасно любима.
Не ми беше ясно какво в нея има,
но бе някак особена: в проста рамка от чам,
но лакирана в черно и със злато тук-там,
на шега състарена, за да мисли човек,
че е дело на майстор не от нашия век.
Още ясно я виждам: масло, градски пейзаж,
но по нещо се чувства, че градът не е наш,
нещо в него чуждее,
а причината где е,
не е ясно. Пред вас е една жълта фасада,
огряна от заника, чийто късен лъч пада
под кос ъгъл върху ѝ, вече есенно блед.
До вратата облегнат е велосипед
и двата прозоречни набраздени капака
хвърлят сенки по него. Всичко сякаш че чака
нещо да стане... И то става: в тоз миг:
във дома прозвучал е застрашителен вик
и една грозна котка, обзета от паника
- без да знае, че също е огряна от заника, -
изскача от зимника, а пък той е висок,
и тя уловена е така, както е - в сок...
И чарът на сценката май бе тъкмо в това,
че секунда една
трае скокът на котките, и художникът, който
не е фотограф, а е свързан със своето
твърде бавно изкуство, би излъгал, че хваща
на платното си котката, докато е хвърчаща...
- Котешки работи! - знам, ще кажете строго,
но картината някога ми харесваше много.
А защо казвам "някога" вместо "сега"
и защо го разказвам с очевидна тъга?
А как да го кажа,
като днес за пейзажа
един гвоздей в стената ми напомня, уви!
Подозирам, естествено, кой тип ми го сви,
и един от полицията нещо уж обеща,
но те са затрупани с толкоз други неща,
че аз тука нарочно го описах в детайли,
все пак - човек знае ли -
може някой читател да го срещне случайно
и да вдигне слушалката... Бих се радвал безкрайно,
ако пипнат го тоя мръсен тип, мародер,
крадец, който сигурно си няма хабер
от стил, композиция!... Така мисля си, но
защо взел е - се питам - това старо платно,
а не новото видео? А какво, ако е
от тези немного, дето чувстват кое
е високо изкуство и кое - фабрикат,
и какво, ако нейде тоз незнаен твой брат,
очарован, решил е за таз твоя картина, че
ще я има за себе си, така или иначе!
Но недейте си казва, че с тез думи излизам
във защита на ширещия се у нас артбандитизъм.
Нищо подобно! Ако само го хвана
този влюбен в изкуството и открия тавана,
в които най-вероятно е укривал картината,
ще съдействам да си излежи карантината,
но си фантазирам, че, да бях по-добър,
може би бих му казал (на излизане): - Сър,
вий за мен сте бандит,
но не съм ви сърдит,
защото - след станалото между нас - имам чувството,
че ни свързва пожизнено любовта към изкуството,
и затуй ви предлагам да отскочим до вкъщи
и макар че възможно е някой там да се смръщи,
да заключим с вас мир
на капка коняк
или на елексир,
дори малко по-як! -
Да, така бих направил
и бих го оставил,
щом поиска, да идва у дома, да си гледа
жълтата къща със велосипеда
и скока на котката, все така паникьосана,
във лъчите на заника, позлатили ѝ косъма.