С "Deja vu" означаваме на френски език
всеизвестното силно, макар траещо миг,
и странно усещане, че това, от което
е съставен тоз миг - дъхът на кафето,
викът в коридора,
зелената щора
и жената, простираща прането си в двора -
да, че всичко туй казва ти: - Какво става, човече?
Ами ти този миг изживял си го вече
и дори знаеш точно к'во ще стане след малко! -
Странно чувство наистина... Да, и много е жалко,
че това "Deja vu" всеки път ме обхваща,
щом помисля за нашата
атмосфера обществена... Тези яростни речи
за далечни победи и велики предтечи,
това тъмно перде
пред очите на хората,
таз - дошла откъъде? -
може би от умората
в резултат на безплодните битки, лозунги, стачки -0
сляпа вяра във новия демагог със мустачки!...
А пък тези неща са ни толкоз познати,
ние помним - и то с точни факти и дати -
как тез, на които преди туй сме сее смели
като на клоуни, след това са ни смлели,
и всичко говори,
че ако се повтори...
И то няма да бъде точно както го знаем,
ала почеркът, почеркът е добре узнаваем...
Но - интелигенти от второ коляно -
само клатим глави
и мърморим, уви:
- Deja vu! Deja vu! (сиреч "Вече видяно!") -
към днешните хора, които у нас
слушат поредния спасителен глас,
за да им кажем какъв бива краят
на таз вяра в месиите - у нас вече във втория! -
но те слабо ни чуват и, за жалост, не знаят
нито френски език, нито немска история...