Той прелиства си книгите с бледи, сухи ръце
и ужасно горчи му, но тайно.
(И това, че разказва го тука в 3-то лице,
също тъй не е никак случайно.)
Това как е написал!... Това как е можал!...
И туй мощно навремето слово!...
Ала връщане няма, и така му е жал,
че не може да почне отново!
А защо тъй е почнал - хайде де, обясни! -
като инак да стигне могъл би
до по-други, нестигани досега висини,
по до днес неизкачвани стълби...