Късна есен е вече и ято след ято
над горите във синьото се вдигат отту
и невесела - чувствам - е земята, която
ще остане след малко без птичия звук.
И по асоциация, макар на шега,
аз си казвам с тъка,
че, явно, поезията напоследък е в криза,
понеже от цифрите на пазара излиза,
че стихове вече светът не чете.
А защо било тъй? Твърди се, че те
били вън от мода и съвсем безполезни
за живота във тез дни
на взрива във техниката, които били
направили хората отчуждени и зли.
Но тъкмо затуй и аз си мисля постарому,
че и днес на поета свише даден е дарът му,
за да подобрява човешките нрави.
Как, например, Орфей е успявал да прави
меки и ласкави сърцата корави
на родопските зверове? Ще рекат, че е мит,
но дори да е мит, нали в него е скрит
ясен смисъл, валиден и за нашия бит!
А дори да оставим аргументите древни,
цял ред случки със нас, казал бих, всекидневни,
се оказват във спора на моя страна.
Тази сутрин, например, се зачетох в една
антология вехта и във нея открих
един стих,
единствен - не строфа, не стихотворение,
но Изкуство, Поезия, вън от всяко съмнение!
И - навярно защото
Хубостта и Доброто
според мене в изкуството са сиамски близнаци -
почувствах по някакви подсъзнателни знаци
как, дошла в мен от прочита, добротата обзе ме
и усетих се някак си душевно по-чист...
И точно в туй време
едно мъничко, черничко буболече да вземе
да си направи разходки по печатния лист!
Аз аха да го смачкам, но си казах: - Не може
да изчезне цял свят с туй компютърче боже! -
а пък то - сякаш буквичка,
необучена, глупавичка,
която по някаква приумица своя
на другите букви бе напуснала строя -
бързо-бързо, във паника, между текста полази.
И със право, защото, да не бе точно тази
странна милост, внушена ми от лиричната реч,
то сега би било вече нейде далеч,
отвъд тяхната Лета,
в онези полета,
отредени post mortem за членестоногите.
И оказват се прави, освен митологиите
за певците в Родопите, но
и антологиите,
доказали опитно,
че и днес е полезна поетичната лира,
защото намира
и акумулира
добринката в човеците... И кум края сега,
вече не на шега,
си мисля, че даже
ако се окаже,
че все пак не са толкова неоспорими
благотворните действия на нашите рими,
то те според мене
като птиче цвъртене
са от полза, защото без тях, без Поезията
светът на човеците би останал без звук.
Така, както земята ни ще остане без тези ята,
дето - гледам ги - стапят се в синевата, към юг.